Обречен на мълчание

— Искаш да кажеш, точно както е според конституцията? — Тайсън започна серия от стречинг упражнения. — Губиш ми времето.

Браун заговори замислено:

— Бог да благослови Америка, Бен. В колко страни в света един заподозрян масов убиец може да будалка представител на правителството, който се опитва да му предложи сделка?

— В една, според последното преброяване. И ние живеем точно в нея.

— Прав си. Но ако се намирахме някъде другаде, това облицовано в бели плочки помещение щеше да се използва със съвсем друго предназначение. Като да речем, сега можех да ти избия зъбите от мутрата.

Тайсън се изправи.

— Само опитай, синко.

Браун като че ли обмисляше предложението, после поклати глава.

— Виж, нека да свършим по същество. После, ако искаш, можем да изиграем няколко рунда. И двамата ще се почувстваме по-добре.

Тайсън зае положение за лицеви опори. Браун се изхлузи на пода и се приближи.

— Готов съм да ти направя предложение, ако се съгласиш да ми съдействаш.

Тайсън скочи на крака и се вгледа в него. Двамата бяха на една ръка разстояние един от друг.

— Законно ли е? Браун сви рамене.

— Аз не съм адвокат. Нито пък ти. По телефона ми каза, че ще разговаряме без присъствието на адвокат.

Тайсън тръгна към вратата.

— Хайде да си вземем по един душ.

Двамата излязоха и тръгнаха по коридора към душовете.

Тайсън почувства, че мислите му се изясняват под хладната пулсираща вода. Браун застана под един душ на няколко крачи разстояние:

— Разбираш ли, Бен, Ван Аркън е убеден, че притежава достатъчно основания, за да те върне на активна военна служба. Но ако се противопоставиш на заповедта за назначение, ще се наложи президентът да подпише изпълнителна заповед за твоето призоваване. Той предпочита да не му се налага да издава такава заповед.

— Кажи му, че ще обжалвам неговата изпълнителна заповед.

— Той не мисли само за себе си. Той смята, че ако се замеси лично в твоя случай, това би настроило решението на съда срещу теб.

Тайсън спря душа и отиде в съблекалнята. Един мъж от обслужващия персонал му подаде хавлия. Браун го последва:

— Поръчал съм два масажа за моя сметка.

Той поведе Тайсън към малка стаичка за масажи. Вътре имаше две маси една до друга. Тайсън се метна на по-близката до вратата и се излегна по корем. Браун седна на съседната.

— Ей сега ще се появят.

Тайсън затвори очи и се прозя. Чувстваше се отпуснат, независимо от неприятния разговор. Обзе го някаква сънлива отпадналост. Не можеше да си представи какъв е животът в затвора и си признаваше, че бе готов да се вслуша във всеки съвет, който би му спестил тази истина. Той се обърна към Браун, който лежеше на съседната маса.

— Ако наистина искаш да бъдеш откровен с мен, кажи ми на какво основание ще бъда призован отново на редовна военна служба. А после аз пък ще ти кажа как ще се противопоставя на всичко това.

— Офицерът си остава офицер до края на живота си — каза Браун.

— Нямам чувството, че съм офицер. Трябва да измислиш някакво по-добро обяснение, Чет.

Браун каза:

— „Поздравления на всички, които ще бъдат удостоени с тая чест.“ Познато ли ти е това? Така се казва в заповедта на президента за произвеждането ти в звание офицер. Същото пише и в моята заповед. — Той продължи цитата: — „В името на конституцията, уповавайки се на особената му преданост и разчитайки на неговия патриотизъм, смелост и вярност към американския народ, аз съм безрезервно убеден, че Бенджамин Джеймс Тайсън притежава изключителни качества, поради което го произвеждам в звание офицер на Сухопътните войски на Съединените американски щати.“

Тайсън се вторачи в Браун. Браун продължаваше:

— „Като такъв, той ще трябва стриктно и усърдно да изпълнява задълженията си в гарнизона, в който ще бъде назначен, подчинявайки се безпрекословно на всички заповеди, възложени от по-горестоящите му началници.“ — Браун се усмихна. — Стилът е доста книжен. Но именно такъв стил се ползва и в съдебните зали. Звучи така, сякаш документът е писан още по времето на Джордж Вашингтон. Както, между впрочем, и е. Както и да е, следва онази част, която има непосредствена връзка с нашия случай: „Това назначение е в сила според волята и желанието на президента на Съединените американски щати.“

Тайсън измънка под носа си:

— Чудесно го изпълни, Чет. Браун продължаваше:

— Заповедта за производството ти в офицер е подписана от Линдън Джонсън, но всеки президент може да те призовава на служба когато си поиска. И ти си приел това назначение в този му вид. Вдигнал си дясната си ръка и си се заклел.

Тайсън не отговори.

* * *

Тайсън стъпи на трамплина така, че пръстите му се подаваха малко навън, подскочи и се гмурна в басейна. Превъртя се няколко пъти, после заплува към средата, цепейки водата.

Браун плуваше по гръб близо до него. Малко по-встрани имаше още двама мъже, и двамата по-възрастни от тях. На един шезлонг до басейна се бе излегнал някакъв разсеян спасител, който четеше книга с меки корици. Браун каза: