Обречен на мълчание

— Радвам се, че все още има няколко местенца, където човек може да си поплува гол. Колко ли още ще се задържат тези частни мъжки клубове? Някой ден ще напиша книга, чието заглавие ще бъде „Феминизацията на Америка“. — Браун се прозя лениво. — Както разбрах, жена ти е доста активна феминистка.

Тайсън не отговори.

Браун се обърна по корем и заплува до него.

— Има още едно нещо във връзка с тая работа около призоваването ти на служба… — Браун го погледна в очите. — Знаеше ли преди това, че все още си в списъците на офицерите от запаса?

— Не, не знаех — излъга Тайсън.

— Е, това е самата истина. Навремето са ти изпратили писмо, с което са те попитали дали желаеш да останеш в списъците на офицерите от запаса, или да бъдеш отписан от тях. Тогава ти си оставил празни и двете квадратчета вместо да поставиш кръстче в едно от двете, ти си написал някаква гадна забележка на листа и си изпратил писмото обратно до министерството. Не е трябвало да правиш така, Бен. Трябвало е да зачеркнеш едната от двете кутийки. До голяма степен нашият живот сега зависи от това коя кутийка зачеркваме.

Тайсън доплува до другия край на басейна и отпусна глава на ръба. Затвори очи, протегна крака и се отпусна над водата. Спомни си за онова стандартно писмо от военното министерство. Получи го в средата на април 1975 — а. Камбоджа бе паднала в ръцете на Червените кхмери, Лаос издъхваше под напъна на Патет Лао, а северновиетнамската армия и виетконг се канеха да навлязат в Сайгон. Тайсън, както и много други мъже, служили във Виетнам, беше тъжен и ядосан. Смяташе, че е успял вече да се отърве от мислите си за Виетнам, но имената в медиите върнаха старите му спомени. Град след град, лагер след лагер падаха бързо един след друг в ръцете на врага. Куанг Три, Уей, Да Нанг, Плейку, а една нощ — и неговият бивш базов лагер — щабът на Първа кавалерия при Ан Кхе. И всяко име, което чуваше по радиото или телевизията или прочиташе във вестниците, извикваше в съзнанието му картини, изпълнени с кръв, смърт, жертвоготовност и смелост. Той каза на глас:

— Онова писмо пристигна в неподходящ момент. Застанал до него в плитката вода, Браун заговори:

— Сигурно. Върху листа си надраскал следните думи: „Петдесет хиляди американци са мъртви, сто и петдесет хиляди са ранени. За какво?“ Тази кратка, но дръзка бележка била видяна от всички в Главна военна прокуратура. Както разбрах, последвала е дискусия за това какъв би могъл да бъде човекът, написал за поколенията такова нещо във военния архив.

Тайсън отвори очи.

— Мразя, когато ме анализират и говорят за мен така, сякаш съм някакъв изключителен еюемпляр. Не ми е приятно хората да се ровят във военното ми досие, въпреки че знам, че ти имаш това право. Започва да ми писва от всичко това, Чет.

— Вярвам ти. И не те обвинявам. Но моля те, запомни едно — Въпреки че в момента не обсъждаме масово убийство, в края на краищата точно заради него е целият този разговор.

Тайсън погледна големия стенен часовник в другия край на басейна.

Няма да те задържам повече — каза Браун. — Сигурно те чака куп работа. Исках само да те информирам за заповедта за призоваването ти на редовна военна служба. Ако се опиташ да се противопоставиш, военните ще излязат с контраудар. Знаеш, че в края на краищата те ще победят. А ти само ще си спечелил малко време, но на много висока цена.

— Това е по-добре, отколкото да отидеш на смърт мирно и покорно.

— Тук не става дума за смърт. Става въпрос за съдебен процес. И ще ти кажа и още нещо, Бен. Дори и да обжалваш пред върховния съд, пак ще загубиш битката. Никога няма да имаш възможност да отхвърлиш тези обвинения. Опитът ти да избегнеш съдебния процес ще бъде възприет като признание за виновност. Ако, от друга страна, се явиш доброволно на активна военна служба, ще си постигнал важно психологическо предимство и ще си спечелил поддръжката на една огромна част от обществеността. Министерството ще погледне доброжелателно на една такава твоя постъпка.

— Какво предлагаш в замяна? — попита Тайсън. Браун се изтегли към ръба на басейна и се облегна на лакти.

— Ами що се отнася до самите съдебни процедури, не мога да ти обещая нищо. Нямам правомощия да преча на разследването на армията, или пък, ако се стигне до съдебен процес, не мога в никакъв случай да се бъркам в работата на военния съд. Но мога да ти гарантирам някои неща срещу някои обещания от твоя страна.

Тайсън се изкачи по бетонните стълбички на басейна и седна на ръба, провесил крака във водата.

— Да чуем какви са тези гаранции. Браун се доближи до него.

— Първо, ако доброволно станеш зависим от военното правосъдие, ще получиш назначение на двайсет и пет мили от града.

— Звучи като договор за постъпване на военна служба. Ами ще получа ли нова униформа?

— Естествено. Освен това — и то е много важно — няма да ти бъдат налагани каквито и да е ограничения. Ще бъдеш толкова свободен, колкото си и сега, в рамките на твоите задължения, ако изобщо имаш такива. Дотук добре ли е?

— Не, но продължавай нататък. Тонът на Браун стана нетърпелив.