Обречен на мълчание

— Чуй ме, Чет, или пък както и да ти е там името. Предай следното на своите шефове: Може да съм заподозрян в извършването на масово убийство, но в същото време аз съм удостоен и като герой от войната във Виетнам. Имам две „Пурпурни сърца“ — Тайсън посочи белия белег, който обезформяше дясното му ухо, после дебелата виолетова рязка, започваща от коляното и продължаваща надолу по крака му. — Имам един куп медали и отличия. Освен това аз съм и съпруг, и баща, и трудолюбив данъкоплатец. Моите съграждани ме уважават и през живота си досега не ми е известно да съм нарушавал закона. Ако нещо наистина се е случило в оная лайняна държава преди осемнайсет години, нещо, което е продължило трийсет минути от целия ми четирийсетгодишен живот, тогава… тогава… — Тайсън усети, че сърцето му тупти силно и че бе стиснал ръцете си в юмрук. Той се вторачи в Браун, който бе застинал на мястото си.

Браун заговори малко по-спокойно:

— Това бе първата война в нашата история, която роди не един герой, удостоен с отличия. Възхваляван от медиите, боготворен от масите. Не един. — Той се изправи. Вгледа се в Тайсън за момент, после добави: — Ей, приятелю, трябва да разбереш, че в тая работа няма лоши. Нито аз, нито Ван Аркън, нито онези от Белия дом, нито пресата, нито дори ти самият. Всичко се дължи единствено на системата. На закона.

Браун докосна леко ръката на Тайсън и кимна с глава към съблекалнята.

— Никой няма нищо против теб лично. Всички, с които разговарях, ти желаят само доброто. Но трябва да разбереш, Бен, военните имат нужда от този процес. Чел си доклада на върховната военна комисия по случая Май Лай, нали? Е, всичко, което според комисията там е погрешно, от самото начало до самия край, сега ще си бъде на мястото. Няма никой да се прикрива, няма да има съдебни грешки, няма да има натиск отгоре, няма да има мърморене в Конгреса, няма да има скалъпени журналистически пресконференции, няма да има нищо от тоя род, по дяволите! Този път ще възтържествува справедливостта. Дори ако се наложи да се напише сценарий заради нея или да се фалшифицират фактите. Чуваш ли?

Стигнаха до вратата, водеща към съблекалните, и се спряха. Тайсън каза:

— Предай им, че аз обичам да се боря, Чет.

— Непременно — той потри стомаха си. — Вече се убедих в това. — Браун се огледа наоколо. — Ще отида да скоча няколко пъти във водата. Ти трябва да тръгваш. — Поколеба се, после каза: — Има и още нещо, Бен. Разбери, че ако искаш, ти можеш да нанесеш удар на военните, на правителството и на държавата. Така че ако се бориш, играй честно. А ако решиш да бягаш, бягай с чиста съвест. — След малка пауза Браун продължи: — Никакви обиди по адрес на военното министерство, на президента или на системата. Никаква критика на военното правосъдие, никакви изказвания за липсата на морал във войната. Не прави каквито и да е изявления пред журналисти. Не отваряй наново старите рани.

— Свърши ли? Или все още не си?

— Почти. Искаме да приемеш за защитник адвокат, назначен от Главна военна прокуратура. — Браун го погледна, после продължи: — Един цивилен адвокат не може да се контролира. Разбираш ли, той ще се опитва да проточва нещата, ще иска да раздуха случая пред обществеността, за да си създаде популярност. Искаме процесът да приключи, преди репортерите от „Таймс“ и „Пост“ да успеят да свалят капачките на химикалките си. Не искаме по вечерните новини да се точи нескончаемата сага за Бен Тайсън. Ти също не го искаш, нали? — Браун си пое дъх: — Въпреки че не можеш да се обявиш за виновен, можеш поне да не призоваваш свидетели, да не задаваш въпроси на свидетелите на правителството и да се въздържиш от други процедури от тоя род. Няма нищо необичайно в това да не се защитаваш. Всъщност във военния съд се гледа с добро око на такова поведение. Сигурно ще ти спестят някоя и друга година заради това, че си се държал като истински джентълмен. А ти без друго няма да излежиш дори и един ден от присъдата си. В случай, разбира се, че приемеш това предложение. Става ли? Разбираш ли какво се иска от теб? От време на време ще ти напомняме какво точно се иска от теб в зависимост от възникналите обстоятелства. — После добави по-спокойно: — Сделката не е лоша, Бен. Тя ти гарантира, че няма да влезеш в затвора. Помисли за това.

— Разбира се, че ще помисля.

Браун се усмихна, после го изгледа сериозно.

— Ако я отхвърлиш, няма да роним сълзи. Но в никакъв случай не споменавай на никого за нашия разговор. Нито на жена си, нито на адвоката си, на никого. Ако се изпуснеш и ние разберем за това, тогава… тогава въпросът става личен.

Тайсън кимна.

— Ще ти се обадя. — Браун протегна ръка за довиждане. — Няма да роним сълзи.

Тайсън пое ръката му.

— Когато те ритнах, Чет, нямах нищо лично против теб. Просто излях яда си срещу системата.

Браун се засмя. Обърна се и тръгна към басейна. Тайсън го наблюдаваше, докато скочи във водата, после влезе в коридора със съблекалните.

Да, помисли той, справедливостта ще възтържествува, дори ако се наложи да се напише сценарий заради нея или да се фалшифицират фактите.