Обречен на мълчание

— Майор Харпър отговаря на първоначалните изисквания, които приехме за необходими. В допълнение искам да кажа, че тя е и много задълбочена. Обръща внимание на всеки детайл. Умее да преценява трезво нещата, проявява собствена инициатива. Освен това и личното й обаяние е на необходимото ниво. — На слабата светлина Лорейн Конъли забеляза, че генералът реагираше положително на стегнатия й по военному изказ. Окуражена от това, тя продължи: — Подполковник Пелъм шеговито подметна преди малко, че трябва да се намери някой, който е прекарал последните две десетилетия на Луната. Е, нещо още по-важно, много по-положителна ще бъде реакцията, ако офицерът следовател е прекарал последния месец в информационен вакуум. Работата е там, че майор Харпър съвсем наскоро се завърна от трийсетдневен отпуск, който е прекарала в Далечния изток. Съмнявам се там да е следила американската преса.

Ван Аркън каза отсечено:

— Избирането на следовател не е същото като избирането на съдебни заседатели. Не смятам, че един офицер от Главна военна прокуратура вярва на всичко, което може да се прочете във вестниците.

Полковник Спенсър, адютантът на Ван Аркън, го прекъсна:

— И въпреки това, генерале, лично на мен идеята ми харесва. Ще се хареса и на медиите. — Той се обърна към Конъли — Знаете ли нещо за личния и живот?

— Да, сър, доколкото знам, произхожда от голямо семейство. Хора от провинцията, фермери, струва ми се. От Охайо. — Тя се изкушаваше да добави „сърцето на страната“, но устоя на изкушението и продължи: — Завършила е средното си образование в щата Охайо, както ще видим от досието й. Според мен е учила оттук-оттам поради финансови затруднения. Когато е била на около двайсет и пет години, е приета в Американския университет, специалност „Право“, и оттам я грабва Министерството на отбраната.

Лейтенант Гибс измърмори:

— Като награда за четиригодишното упорито учене, точно като мен. — Той се засмя, опитвайки се да замаже лошо подметнатата забележка.

Известно време Ван Аркън не наруши тишината, после рязко натисна копчето в катедрата и каза на оператора:

— Покажете ни досието на Харпър, сержанте. Не след дълго на екрана се появи първият лист от въпросното досие и петимата офицери се зачетоха. Полковник Спенсър каза:

— Настоящото й назначение е в школата на Главна военна прокуратура в Шарлотсвил. Това е близо до нас, но и не съвсем близо. Освен това може да прескача до Ню Йорк по всяко време, когато е необходимо.

— Срокът на военната й служба изтича на шестнайсети юли — обади се подполковник Пелъм. — Това й дава достатъчно време да направи необходимото предварително разследване, без да е свидетел на последствията.

— Досието й ще покаже — каза Лорейн Конъли, — че успешно е водила разследвания по член 31 и 32. Освен това умее чудесно да води разпит…

— Какво имате предвид? — попита Ван Аркън рязко.

— Имам предвид това, сър, че умее да се добира до истината. Умее да предразполага заподозрените… мъже, както, предполагам, ще кажете вие. Не ги насилва, разговаря дружелюбно, без да ги заплашва…

— Не искам следовател, който ще бъде мек към Тайсън.

Подполковник Пелъм се намеси:

— Генерале, очевидно Тайсън е умен мъж. Той знае, че може да обори обвиненията по член 31 за две секунди, време, необходимо му да се възползва от правото си да не говори. Въпреки това смятам, че ако следствието се води от жена… Нямам предвид, че е секс-маниак, но това може да помогне. На този етап на нас ни е предоставена възможността да проведем неофициално разследване. Така че ще се опитаме да извлечем колкото се може по-голяма изгода от това, докато дойде време, когато ще можем да вземем нещата в свои ръце.

Ван Аркън забеляза, че другите кимаха в знак на съгласие. Заговори доста безизразно:

— На Тайсън може да не му стане много приятно, когато разбере, че ще бъде разпитван от жена.

Той натисна едно копче и на екрана се появи следващата страница. Петимата офицери четяха страниците от досието на Харпър, докато те се сменяха на екрана една след друга.

— Не е омъжена — отбеляза Ван Аркън. Репликата му не предизвика никаква реакция. — Сержанте, дайте снимката — обади се той по вътрешния телефон.

Филмчето се превъртя набързо, после спря на една леко мъглява снимка. Операторът я нагласи на фокус и на екрана се появи черно-бяла снимка на жена със светла буйна коса. Устата й бе отворена в широка усмивка, имаше големи очи и лунички. Пръв наруши тишината лейтенант Гибс:

— Ако такава жена ми звънне на вратата, веднага бих я поканил да влезе.

Последваха няколко похотливи усмивки. Ван Аркън чу Гибс да казва още нещо, но различи единствено думата „съпруга“. Отново последва смях.

— По-спокойно! — отсече Ван Аркън.

Капитан Конъли наблюдаваше генерала на светлината на прожекционния апарат. Тя забеляза, че Ван Аркън се замисли дълбоко. Лорейн Конъли бе подочула, че на Ван Аркън никак не му се нравят неприличните подмятания, които пускаха по-младите му офицери по адрес на съпругата на Тайсън. Лорейн Конъли силно подозираше, че генерал Ван Аркън не е много добре разположен към човек с такава жена.