Обречен на мълчание

Тишината се наруши от гласа на полковник Спенсър:

— Генерале, знам, че ако изберем жена, това може да породи някои проблеми, но ако наистина държите на имиджа, който ще се създаде, то пред нас е един чудесен имидж. — И той посочи снимката на Керън Харпър. — Изглежда така, сякаш току-що е слязла от някоя реклама на „Кока-кола“.

Ван Аркън потри брадичката си замислено. Той ясно съзнаваше, че назначаването на жена за следовател щеше да допринесе изключително много за създаването на положителен имидж на Главната военна прокуратура. Освен това щеше да разсее и някои наскорошни критики във връзка с назначаването и повишаването в чин на жените в състава под негово командване. Пентагонът щеше да бъде много доволен.

Лейтенант Гибс като че ли четеше мислите му:

— Това ще вдъхне вяра на хората в мотото на плаката за набиране на доброволци в армията: „Дай най-доброто от себе си.“

Ван Аркън го погледна с лека досада, после отново се отдаде на мислите си. Съзнаваше, че ако Харпър оплескаше разследването на случая, това не би се отразило зле на офицерите, повечето от които бяха мъже. И ако Керън Харпър си навлечеше проблеми с разследването, Белият дом щеше да е принуден да назначи официално следствие със съдебни заседатели, с призоваване на свидетели, щеше да назначи работна група, подкрепяна от военния криминален следствен отдел и ФБР. Разбира се, съществуваше възможност майор Харпър да не попадне на доказателства, които да дават основание обвиненията да се представят за обсъждане от съдебни заседатели, които после да решат дали случаят да се предаде на съда. Но Ван Аркън не смяташе, че тази възможност е много вероятна, имайки предвид наличните обвинения. Той изгледа офицерите пред себе си. Имаше чувството, че бяха склонни да изберат Керън Харпър да води следствието.

— Има ли някой нещо против да назначим майор Харпър по член 31 за следовател по случая Бенджамин Тайсън? — попита генералът.

Никой нямаше възражения. Ван Аркън изгледа капитан Лорейн Конъли така, сякаш искаше да й внуши, че след като се е изложила на критиката, трябва да е готова за последствията.

— Добре. Избираме майор Харпър — каза Ван Аркън. Той се обърна и се загледа в снимката на Керън Харпър, която все още си стоеше на екрана. Стори му се, че зад свежата външност и топлата усмивка прозираха силен характер и някаква проницателна интелигентност — резултат, смяташе той, на трудното изкачване от селската беднота до доброто образование, дипломата по право и военния пост. И той бе роден в беднотия в една ферма в Пенсилвания, на по-малко от 150 километра от мястото, където се намираше сега. И като Керън Харпър, мислеше си той, се бе изкачвал сам, без да създаде дом. Тежко е, когато има и други, които да зависят от теб, а ти си започнал от дъното на дупката и ти е необходим половин човешки живот, за да стигнеш едва дотам, откъдето са тръгнали останалите.

Генерал Ван Аркън се обърна отново към хората в малката тъмна зала:

— Капитан Конъли, не трябва все още да съобщавате нашето решение на майор Харпър. В деня, в който Тайсън получи повиквателната си, майор Харпър ще получи своята заповед, с която се назначава временно за офицер следовател. Никой от тук присъстващите не трябва да споделя навън това, което обсъждахме днес. Никой не трябва да влиза във връзка с майор Харпър, докато не приключи нейното разследване. Ако нямате какво друго да кажете — той огледа всички поред, — ви благодаря, че дойдохте. Свободни сте.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА

Старото волво се носеше на изток по магистралата Монток през Саутхемптън, после през Уотър Мил. Тайсън зави наляво покрай Методистката църква и се насочи право по Скатъл Хоул Роуд. Късното следобедно слънце приятно и нежно огряваше избуелите картофени полета. Скатъл Хоул Роуд пресичаше бариерата при Саг Харбър и Тайсън зави на север.

Той се обърна към Дейвид, който седеше на задната седалка сред кашони и куфари.

— Дейвид, спомняш ли си тия места?

— Слабо. Наистина е красиво.

Само след десет минути влязоха в старото китоловно село Саг Харбър. В началото на главната улица се виждаха великолепни къщи, по-нататък, при паметника, издигнат в чест на Гражданската война, улицата се разширяваше и навлизаше в бизнес квартала.

Тайсън се включи в колоната от бавнодвижещи се превозни средства. Тротоарите бяха препълнени с весели тълпи от цели семейства, отделни момичета и момчета, разни педита, граждани, рибари, фермери и моряци от далечни пристанища.

Волвото напредваше бавно. Тайсън се взираше в магазините, опитвайки се да открие книжарницата. Позна я по надписа, написан на ръка: КНИГИ ОТ МЕСТНИ АВТОРИ. Изненада се, като видя, че почти две дузини драскачи живееха на местна почва. Там, сред книгите, зърна познатата му червена корица на „Уей: смъртта на един град“.

— Все още се търси.

— Какво?

Тайсън кимна към книжарницата. Марси също се обърна натам.