Обречен на мълчание

Тайсън се усмихна и я погледна. Бе облечена в широки къси панталонки от син памучен плат, а отгоре имаше фланела с качулка в подходящ цвят. Забеляза, че е боса, само леко гримирана и без никакви бижута освен сватбената си халка. Метаморфозата бе почти завършена. Утре вече щеше да е със загорели бузи, а между пръстите на краката й ще има пясък. Ще мирише на море и на въглища, точно като онова лято. Но нямаше да бъде съвсем като онова лято.

— А спомняш ли си оная вечер, когато се любехме в гумената лодка и водата ни отнесе през пролива в другия край на залива? — запита я.

— Гребахме два часа, докато се преборим с прилива и се върнем обратно. — Марси седна на края на кръглата масичка, вдигна краката си на един стол и си наля чаша червено вино. — Как мина тая сутрин?

Тайсън разклати кубчетата лед в чашата си.

— Ами, опасявам се, че малко се разбеснях. За мое голямо нещастие. Вбесих Кимура-сан и Шимамура-сан.

— Стига си говорил в стил господин Мото, Бен. Уволниха ли те?

— Не… много странно, не ме уволниха.

— Да не би да ти предложиха повишение?

— Всъщност искат да подам молба да ме преместят в Токио.

Марси го погледна на слабата светлина на мъждукащата жълтеникава свещ.

— В Токио? — Тя се замисли за момент. — Аз си имам своя кариера и не разбирам защо трябва да се отказвам от нея.

Тайсън седна на края на люлеещия се стол и заговори доста строго:

— За да спасиш задника ми, госпожо. А освен това кариерата я правя аз. Ти си имаш работа, от която се чупиш за три месеца без никакви проблеми. А пък и някой да те е канил да идваш с мен?

Щурците свиреха, а водата се плискаше в скалите. Лек ветрец прошумоля в клоните на дивата ябълка.

— Извинявай — промърмори той.

Марси мълчеше.

— Не исках да те нараня.

— Добре, добре. — Тя си сипя последното вино в чашата. — Ще отидеш ли?

Нямаше никакво намерение да ходи в Япония, но установи, че няма и никакво намерение да й казва това.

— Все още премислям — отвърна.

Какъв е смисълът на една лъжа, мислеше си той. Бе му станало навик да лъже. Излъга своя адвокат, излъга началниците си, Браун, приятелите и семейството си, а сега излъга и жена си. Предполагаше, че по този начин се подготвя за голямото събитие — процеса пред военния съд. Той се облегна назад в стола.

— Къде е Дейвид?

— Намери си едни приятели на неговата възраст. Отидоха на нощен лов надолу по пътечката на китоловците.

Тайсън кимна.

— Напомни ли му, че името му е Андерсън?

— Да.

Той изпусна дим от пурата си в нощната задуха.

— Чувствам се като криминален престъпник.

— Така ли?

Тайсън я погледна на пламъка на свещта, но не каза нищо. Тя се обади:

— Но мисля, че агентът по недвижимите имоти позна коя съм, въпреки че използвах бащиното си име.

— Бащиното ти име и снимката ти, госпожо, са толкова известни, както моето име и моята снимка. Трябвало е да използваш псевдоним.

— Не мисля, че тук някой ще ни безпокои. — Тя го проследи с поглед, докато той прекоси тъмната ливада към скалите и храстите. Неочаквано я обзе безумен страх и тя скочи от масата. — И аз идвам с теб.

Вървяха заедно, без да говорят, по белите камъни, докато намериха една широка, гладка скала в края до водата. И двамата седнаха.

— Тук е доста студено — потрепери Марси.

— Върни се и вземи един пуловер.

— Прегърни ме.

Той я прегърна малко неохотно. Тя се сгуши по-близо до него. Доста помълчаха, преди тя да каже:

— Какво те притеснява?

— Това шега ли е?

— Не, това е въпрос. А аз ще ти кажа какво не те притеснява. Оная история с убийствата не те притеснява. Поне не и днес. През последните седмици доста добре се справяш.

Тайсън не отговори.

— Аз те притеснявам — продължи тя. — Или поне това, което пише скапаната булевардна преса за мен, а високоуважаваните масмедии й пригласят.

Той повдигна рамене.

— Това не е най-същественото в случая. Ако подредим нещата по важност от едно до десет, военният съд е номер едно. Твоето минало е чак на последното десето място.

— Не ти вярвам.

Тайсън махна ръка от рамото й.

— Е, да… Когато започнат да разпитват очевидно нескончаемия списък от твои бивши… гаджета… — Той метна пурата си във водата.

Марси подви крака под себе си и обви ръце около гърдите си.

— Срамуваш ли се заради мен? Той не отговори.

— Тая история нямаше да се появи отново, ако ти не се бе прочул. Но аз не те обвинявам.

— Добре. Ясно. Виж, не искам да те обвинявам заради моето нещастие. Аз бях този, който… — Тайсън си пое дълбоко дъх. — Но не можеш ли поне да разбереш, че тия скандални статии, снимката и всичките тия дрънканици поддържат интереса към мен? всичко това рикушира върху мен. Наясно ли си с това? А и Дейвид… Опитах се да му обясня… Искам да кажа, да му изясня моето място в цялата тая история. Ти никога не си се опитвала да му обясняваш, че… искам да кажа, че е имало такова нещо като сексуална революция или нещо такова, по дяволите. Всичко, което знае той, е онова, което чете във вестниците. А той чете тия глупости. — Той я погледна.

Марси подхвърли едно камъче във водата. Тайсън се заслуша в крякането на жабите. От близкия бряг изстреляха още една ракета. Марси се изправи.