Обречен на мълчание

ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА

Генерал Уилям Ван Аркън стоеше зад катедра с емблемата на Главна военна прокуратура. Той се обърна към седналите срещу него четирима офицери:

— Въпреки че все още не сме упълномощени да разследваме случая Тайсън, можем да изберем офицер-следовател, който да се свърже с господин Тайсън в деня, в който той ще получи повиквателна за връщане на активна военна служба, да го информира, че срещу него се подготвя следствие, и да му прочете правата.

Ван Аркън изгледа тримата мъже и жената, седнали в малката лекционна зала, разположена в единия край на Пентагона. Точно пред Ван Аркън седеше неговият адютант, полковник Сам Спенсър. Отдясно на Спенсър бе подполковник Юджийн Пелъм, специалният съветник на Ван Аркън по съдебните въпроси. Отляво на Спенсър седеше капитан Лорейн Конъли от отдел „Личен състав“. До нея бе лейтенант Джак Гибс, съветник на Ван Аркън. Ван Аркън продължи:

— Както всички знаете, според Наказателния кодекс на военното правосъдие в случаите на углавни престъпления офицер-следователят трябва да бъде майор или някой с по-висок чин. Ето защо помолих капитан Конъли да извади микрофилмите с досиетата на приблизително двайсет и пет офицери, отговарящи на условията да водят това разследване. — Ван Аркън махна с ръка към екрана зад него. — Ще ви напомня — продължи той, — че в интерес на справедливостта не бива да правим избора сам за себе си, а да се позовем на някои факти, които имат отношение към случая, за да изберем безпристрастен офицер по следствието. — Той погледна съветника си по съдебните въпроси. — Подполковник Пелъм? Пелъм кимна с глава.

— Позволете ми също да ви напомня, че сме се заклели да изберем човек, който не само да не е настроен срещу заподозрения, но и да не бъде пристрастен към него.

Полковник Спенсър добави:

— Както всички знаем. Всеки един от офицерите, подчинени на Главната прокуратура, трябва да бъде безпристрастен и обективен. Все пак, имайки предвид конкретния случай, би трябвало да обсъдим подходящите лица.

Капитан Лорейн Конъли каза:

— Може би преди това се налага да изясним качествата, на които трябва да отговаря въпросното лице — препоръки, изисквания, личностни характеристики и т.н. По този начин можем да стесним кръга.

Ван Аркън кимна в знак на съгласие.

— Е, какво ни трябва?

— В идеалния случай — отговори подполковник Пелъм, — офицерът по следствието не трябва да бъде нито положително, нито отрицателно настроен по отношение на войната във Виетнам. — Той се усмихна мрачно. — Това значи или някой много млад, или някой, който е прекарал последните две десетилетия на Луната.

Лейтенант Гибс заговори:

— Може би най-подходящ би бил някой, който е решил да сложи край на военната си кариера. — Той се поколеба преди да продължи — Някой, който няма какво да печели и губи. Офицер, който няма да се чувства… задължен да стигне до извод, който не би се понравил на армията.

Ван Аркън не каза нищо. Полковник Спенсър кимна.

— Добра забележка. Така никой няма да може по-късно да ни обвини, че сме избрали военен служител главорез, който се домогва до по-висок чин.

Няколко глави кимнаха в знак на съгласие. Дискусията продължи още няколко минути, след което Ван Аркън каза:

— Да обобщим. От казаното дотук е ясно, че всички са на мнение, че въпросният офицер не трябва да е служил във Виетнам, нито пък дори да е бил на служба в армията по време на събитията там. Така се изключва вероятността той да е кариерист. Трябва да бъде много млад, за да не е участвал дори като студент в каквито и да е антивоенни или провоенни действия през онова време. — Ван Аркън се замисли за момент. — Няма да намерим много военни служители на тая възраст, които да са майори и които да не преследват военна кариера.

Капитан Конъли каза:

— Според мен на тези условия би отговарял някой, който изпълнява четиригодишна военна повинност заради издръжката си по време на образованието.

Ван Аркън се замисли върху току-що казаното предложение. Той нямаше точно това предвид.

— Искам да е човек, който да изгради хубав имидж на военните и на Главната военна прокуратура.

Всички мълчаха.

— Е — продължи Ван Аркън, — нека започнем да преглеждаме досиетата.

Той натисна някакво копче на катедрата, за да даде знак на човека в прожекционната кабина.

— Извинете ме, генерале — обади се капитан Лорейн Конъли, — мога ли да предложа нещо?

Светлината в стаята изгасна и екранът зад Ван Аркън светна. Генералът погледна Лорейн Конъли на отразената от екрана светлина.

— Да?

— Предполагам, че не всеки от нас може да прави предложение, но аз ще си позволя точно това.

— Кого имате предвид?

— Майор Керън Харпър. Затъмнената стая утихна.

— Някои от вас сигурно я познават — добави капитан Конъли. — Запознах се с нея, когато бях на служба в Германия — тя помълча за миг. — Включила съм досието й към тези, които ще прегледаме след малко. Защо не погледнем най-напред него?

Всички мълчаха. Капитан Конъли говореше в тъмнината: