Обречен на мълчание

„Битката бе официално обявена за приключила на 26 — и февруари, а във военните комюникета се заговори за «операции по прочистване на терена». Но битката не беше свършила, въпреки че американската армия я беше обявила за приключила. За морските пехотинци и за войниците. Все още продължаващи престрелките с въоръжените сили на комунистите във и извън града, съществуваше малка, но много съществена разлика между понятията обикновено сражение и «операция по прочистване на терена». По някаква ирония на съдбата една от последните жертви, дадени от американска страна край Уей, бе един от първите, влезнал в бой с противника по време на Тетската офанзива — лейтенант Бенджамин Тайсън. След значителните загуби, понесени на пазарния площад във Пху Лай на 30 — и януари, взводът на Тайсън продължил към болница «Милосърдие», където стигнал на 15 — и февруари, след което бил прехвърлен с хеликоптери до безопасна зона в района на крайбрежната ивица за почивка и възстановяване. Но битката за Уей продължавала с пълна сила и едва поелия си дъх взвод бил прехвърлен с хеликоптери, заедно с останалата част от рота «Алфа» от Пети батальон на Седма кавалерия, до позиция на два километра северно от Уей. Ротата, все още под командването на капитан Рой Браудър, поела на юг към града. На 21 — ви февруари рота «Алфа» се озовала на северния бряг на река Пърфюм. От другата страна на реката се простирал квартал Гиа Хоп на Уей, триъгълно парче земя, скътано в острия завой, който прави там реката. По-голямата част от квартал Гиа Хой все още бе под контрол на комунистите. Изглежда по своя собствена инициатива, капитан Браудър се сдобил с няколко вехти лодки от местните селяни и по здрач прекосил реката. След като стигнали на отсрещния бряг, ротата влязла в сражение с бойна част на врага, укрепила се на високия бряг. Двете страни разменили огън в сгъстяващата се тъмнина. Няколко души от рота «Алфа» били ранени, а двама от първи взвод на лейтенант Тайсън, Питър Сантос и Джон Манели, били убити. Капитан Браудър също загинал. На зазоряване Тайсън, последният останал офицер в ротата, получил заповед по радиотелефона, с която бил назначен за командир на рота Алфа. Врагът изчезнал по време на нощта и Тайсън се отдалечил с ротата от реката към зона, известна под името Ягодовото поле. Това е една полуселска част от предградието Гиа Хой на Уей, което днес бихме описали като присъединило се към града сателитно селище. И там, на Ягодовото поле, рота Алфа се натъкнала на хиляди окаяни бегълци. Също там те открили първия от масовите гробове, в които били заровени близо три хиляди жители на Уей, избити от виетконгците и северновиетнамците. Междувременно един южновиетнамски боен батальон също прекосил реката и се насочил на юг. На 26 — и февруари тази част, с помощта на артилерийски огън от рота Алфа, атакувал последното укрепление на противника в Гиа Хой, една камбоджанска пагода, разположена срещу местната гимназия. Но това се оказало прибързано. Неизвестно дали предумишлено или по случайно съвпадение, стотици неприятелски войници останали в основното предградие на Уей, Гиа Хой. На 29 — и февруари рота «Алфа» участвала в оказване помощ на бегълците и в издирване на виетконгци, укриващи се сред тълпите напуснало домовете си население. Тайсън разположил постове по пътя, водещ към източната порта на стената на цитаделата. Хората му проверявали картите за самоличност на преминаващите граждани, раздавали пакети с храна и организирали медицински пунктове. Внезапно близката горичка от плодни дръвчета се оказала под ракетен обстрел. Няколко войници и цивилни били ранени от хвърчащите шрапнели, а лейтенант Тайсън бил ранен в коляното. След като бежанците се разбягали, врагът започнал да обстрелва американците с автоматично оръжие, а те се скрили в отточна канавка и отвърнали на огъня. След десет-петнайсет минути неприятелят прекратил престрелката. Ранените от рота «Алфа», включително и последният и офицер, лейтенант Бенджамин Тайсън, били евакуирани с хеликоптери на медицинската служба до кораб на медицинската служба в Южнокитайско море. Другият ироничен момент в тази история е, че лейтенант Тайсън, чийто взвод извършил такива безчовечни действия в болница «Милосърдие», бил ранен по време на изпълнение на милосърдна акция. Останала без нито един офицер, рота «Алфа» получила заповед да се оттегли, след като повече от половината от личния й състав били ранени или убити. Оцелелите били извозени с хеликоптери до лагера Ивънс на Първа въздушна кавалерия, където им била възложена относително безопасната задача да патрулират периметъра на лагера. Нови попълнения офицери, сержанти и войници, заели местата на загиналите в ротата, а старите воини измисляли все по и по-изобретателни начини да избягат от тази прокълната бойна част. Сутринта на първи март в Уей, този горящ и пушещ казан, в който загинаха толкова много хора, беше тиха и спокойна. Птиците се бяха завърнали и за пръв път от повече от месец никъде не се чуваше артилерийски огън. Но гордият град, често определян като «перлата на Виетнам», лежеше опустошен, населението му бе напълно отчаяно, а някога легендарният му дух бе сломен завинаги. Въпреки всичко избиването на хора още не беше приключило. Все още имаше да се отмъщава. Авторът на тази книга лично е наблюдавал как «Черните отряди» на Националната полиция арестуват стотици мъже, жени и ученици, обвинени от съседите си, че са подпомагали комунистите-окупатори. Тези нещастни хора бяха отвеждани на различни места в околностите на града и вероятно екзекутирани, защото никой вече не чу нищо за тях. Като млад офицер от морската пехота, аз стоях на една от кулите на цитаделата и наблюдавах безкрайните погребални процесии, които се извиваха по покритите с чакъл улици. Уей, който се бе отнесъл с пренебрежение към войната, вече никога нямаше да бъде същият, както и американските войници, които се сражаваха там. Най-известният по онова време виетнамски автор на песни, млад човек на име Трин Конг Сън, също се намираше там по време на битката. И през март, когато виетнамската пролет бе в разцвета си, той написа балада, един куплет от която е преведен тук: