Обречен на мълчание

— Аз пък ще пия. — Вдигна чашата си, след това неочаквано я захвърли и тя се разби в стените на барчето. Той бързо прекоси стаята, влезе в банята и затръшна вратата след себе си.

Керън Харпър остана да седи неподвижно, заслушана в течащата вода. Забеляза, че ръцете й треперят. Протегна ръка към чантата си, но я остави, после отново я взе и се изправи.

Тайсън се върна в стаята, покани я с жест да седне отново и безмълвно се отпусна в креслото си.

Тя забеляза, че е наплискал лицето си с вода и е сресал косата си. Долови слабия мирис на хубав одеколон.

— Продължете — помоли я той. Тя се изкашля, после попита:

— Бихте ли ми дали една цигара?

— Но вие не пушите.

— Понякога пуша.

Протегна й пакета цигари и тя си взе една. Тайсън запали цигарата, отбелязвайки, че я държи непохватно и дърпа така, сякаш пие нещо със сламка.

Керън Харпър издиша дима и продължи:

— Както ви казах при първата ни среща, открих някои хора от вашия взвод. По-точно двама. И след последната ни среща говорих и с двамата по телефона.

Той не каза нищо.

— Единият — продължи тя, — е бившият командир на отделение на име Пол Садовски, който живее в Чикаго, а другият е Антъни Скорело, който живее в едно от предградията на Сан Франциско. Спомняте ли си ги?

— Смътно.

— Мислех, че мъжете помнят хората, с които са воювали рамо до рамо.

— Мъжете само се хвалят.

Известно време Керън Харпър се взира в него, после попита:

— Искате ли да знаете какво ми казаха Садовски и Скорело?

— Естествено — Тайсън усети как сърцето му започна да бие, а устата му пресъхна. — Разбира се. Какво ви казаха те?

Тя се наведе напред и впери поглед в него, без да се преструва, че не забелязва притеснението му. Той й отвърна с гневен поглед, ядосан, че тя се държи така.

— Е, какво казаха те, майоре? — рязко я попита.

— Те ми казаха абсолютно същото, каквото ми казахте и вие — отвърна тя с безизразен глас.

Погледите им се срещнаха и никой не отклони очи. Тайсън отново се облегна в креслото си.

— И така, значи вече го имате.

— Какво имам?

— Потвърждението на моята версия за случилото се. Двама срещу двама. И ако и аз дам показания под клетва в подкрепа на моето твърдение…

— Нито съдебните заседатели, нито военният съд гласуват за свидетелите, лейтенанте. Те обаче определено ще искат да разберат кой дава лъжливи показания.

Тайсън почувства как си възвръща самоувереността и й отговори рязко:

— Аз бих искал да разбера защо Бранд и Фарли дават неверни показания.

Тя кимна с разбиране, дръпна си от цигарата, после я загаси.

— Независимо дали показанията им са истински или неверни, господин Тайсън, мисля, че в крайна сметка само вие можете да ми кажете защо те са разказали тази версия на Пикард. Само вие можете да ми кажете защо Садовски и Скорело ми разказаха друга версия. — Впери поглед в него, но той не отговори. Тя се наведе през масичката и понижи глас. — Лъжите са пагубни и също като злословието засягат както виновните, така и невинните. Аз искам да спрем с лъжите. Искам вие да ги спрете, ако не заради себе си, то в името на невинните и на страната ни. Трябва да сложите край на този всеобщ кошмар. Кажете ми какво стана на 15 февруари 1968? Какво се случи?

Тайсън й отговори с равен глас.

— Ако знам истината, но не съм ви я казал, значи не съм убеден, че вие, страната ни, армията, или който и да е друг, заслужава да я узнае.

— Какво мога да направя, за да ви убедя, че това е необходимо?

— Може би нищо. Може би просто трябва малко по малко да достигнете сама до истината. До нея трябва да се достига с усилия. Тя може да бъде разпозната като истина само след като бъдат казани и отхвърлени всички лъжливи твърдения. Вие няма нито да оцените, нито да проумеете истината, ако не поемете по дългия и трънлив път към нея.

— Но вие ще ми я кажете? — кимна тя. — Искам да кажа някога, когато всичко това свърши? Ще ми я кажете на мен, лично и поверително, ако не пожелаете да я кажете публично?

— Може би. Може и да го направя.

— А сега трябва да работя упорито.

— Да. И аз трябваше да работя упорито.

— Така е — тя се облегна на дивана.

Тайсън я погледна на слабата светлина на лампата. Внезапно го обзе чувството, че този случай я е погълнал повече, отколкото би трябвало. Хрумна му, че ако успее да разбере защо е толкова погълната от него, ще успее да надхитри и нея, и армията.