Обречен на мълчание

— Май си спомням, че някой ми писа за това. Няколко месеца, след като се върна в Америка, беше поддържал връзка с взвода си. Но след това по силата на нормалния ход на нещата — смърт, ранявания, болести, връщане обратно в Щатите и прехвърляне на нови местоназначения — във взвода не бе останал никой. Първи взвод от рота Алфа се бе метаморфозирал в друг взвод, като, подобно на колежанска общност, бе запазил само името си, приемайки свежи попълнения и изхвърляйки вече старите, изтощени и мъртви тела… Цяла поредица от нови офицери и нови войници, които се превръщаха в стари, ако преживееха повече от деветдесет дни. Разказите за деянията на старите бойци от ротата се превръщаха в митове и се предаваха по-нататък: истории за проява на смелост или малодушие, които се променяха при всеки преразказ; повестта за историята на взвода се съхраняваше като синтезирана епическа поема сред американските войници. Често си задаваше въпроса каква ли следа е оставил в тази поема той.

Керън Харпър прекъсна хода на мислите му.

— Фарли сега живее в Джърси Сити. Прекарва голяма част от времето в болници за ветерани от войната. Той е наркоман и страда от нервно разстройство…

— Много подходящ свидетел за обвинението. Но съжалявам, че му се е случило всичко това — добави.

— Проведох кратък телефонен разговор с него. Разказът му изглежда потвърждава версията на Бранд.

Тайсън събу обувките си и разтърка краката си върху дебелия килим.

— Разположете се удобно.

— Аз се чувствам удобно. — Тя огледа меко осветената стая. — Много е хубаво, фирмата ви явно добре се справя с държавните поръчки.

— Тази забележка съвсем не е случайна, нали?

— Не.

— Работих много, за да постигна онова, което съм и което бях.

— Не исках да ви засегна — кимна тя.

— Не, не мисля, че сте имала такова намерение. Ние сме от различни светове, майоре. — Той се замисли за момент, после добави: — Или, както казват влюбените, просто не ни върви.

Преди да отговори, тя го изгледа продължително.

— Хайде да се опитаме да направим нещо, за да ни потръгне.

Той сви рамене.

— Ричард Фарли е потенциален свидетел на обвинението — поясни тя. — Имате правото да го подложките на кръстосан разпит, ако…

— Как го е намерил Пикард? Как Пикард е намерил и Бранд?

— Интересен въпрос. Изглежда, че след случайната си среща със сестра Тереза, Пикард е поместил обява в рубриката „Издирвани лица“ на вестника на Първа кавалерийска дивизия. — Отвори чантата си и му подаде фотокопие от рубриката за издирвани лица с дата отпреди две години.

Тайсън погледна оградената обява и я прочете: „Историк издирва ветерани от рота «Алфа» на Първи батальон на Седма кавалерия, служили във Виетнам през първите три месеца на 1968 година. По-специално искам да се свържа с някого от втори взвод, участвал в битката при болница «Милосърдие» край Уей. Друго частно лице също проявява интерес към този въпрос. Обещавам, че получените отговори ще бъдат използвани строго поверително. Гарантирана анонимност.“

Което, помисли си Тайсън, беше пълна глупост. Забеляза че адресът на пощенската кутия бе в Саг Харбър. Той остави обявата на масата.

— От Първа кавалерийска дивизия ми съобщиха, че са ви изпратили този вестник — добави тя.

Той кимна. Единственото нещо, което изобщо бе преглеждал в този вестник, бе твърде интересната понякога рубрика за издирвани лица: хора, търсещи изгубените си приятели; жени, търсещи неверните си мъже; историци, търсещи материал за изследванията си — и други подобни неща. Но очевидно бе пропуснал тази обява. А Бранд не я бе пропуснал. Съдба.

— И Бранд, и Фарли, са отговорили на тази обява? — запита той.

— Всъщност отговорил е само Бранд. А известно време по-късно, по настояване на Пикард, Бранд му е предоставил още един свидетел в подкрепа на разказа си, в лицето на Ричард Фарли.

Тайсън кимна.

— А откъде Бранд е знаел адреса на Фарли? И защо Бранд се е отзовал на обявата първи?

Тя сви рамене.

— Когато говорих с него, той разказа само за видяното в болница „Милосърдие“. Но ако бъде призован пред съда, ще трябва да отговори и на другите ви въпроси.

— Може би именно Бранд е бил лекарят, който е оказал помощ на Фарли след раняването му?

— Интересно, аз също зададох този въпрос. Според Фарли наистина е бил той.

— Интересно. Какво друго ви каза Фарли?

— Повечето от казаното от него не беше много разбираемо. Изглеждаше доста разстроен. Всъщност дори плака.

Тайсън срещна погледа й и тя извърна очи. Той се изправи.

— Искате ли още едно питие?

— Не съм се докоснала до първото. Отиде до хладилника и го отвори.

— Ей, тук има бутилка шампанско. — Той изстреля тапата на малка бутилка „Мъо“ и наля две чаши, след това ги отнесе на ниската масичка. — Заповядайте. Присъединете се към моя тост.

Тя вдигна чашата си.

— За какво ще пием? Тайсън също вдигна своята.

— За Ричард Фарли и другите два милиона и седемстотин хиляди души, които се завърнаха, за да загрозят обществото ни с откъснатите си крайници, увредените си хромозоми и болния си разсъдък.

— Няма да пия за това — остави питието си тя.