Обречен на мълчание

Те се загледаха един в друг за момент, после и двамата едновременно се засмяха. Направи му впечатление, че сега тя е в малко по-весело настроение от миналия път. Чудеше се дали му носи някакви добри новини. Но имайки предвид разговора им досега, малко вероятно бе да е така. По-скоро, навярно току-що е получила някакви хубави новини за себе си или пък е правила секс досега, или пък си е купила ново червило.

— Длъжна съм отново да ви припомня — заговори тя, — че имате право да не отговаряте на въпросите ми и да разговаряте с мен само в присъствието на вашия адвокат, а освен това трябва да ви повторя и останалите права, които имат отношение към настоящото разследване.

— Прескочете това.

— Добре. — Той се изненада, когато тя кимна на сервитьорката. Сервитьорката се приближи и Керън Харпър махна с ръка към почти пълната чаша вино. — Моля ви, вземете това и ми донесете чаша „Принчипеса Гавиа“. Имате ли от него?

— Да, госпожо, но само на бутилки.

— Добре, една бутилка. Сервитьорката взе чашата и се отдалечи.

— Когато в Рим — започна Тайсън. Тя го прекъсна:

— Всъщност това е вино от региона Банфи при Гавиа.

— Така ли?

— Веднъж ходих в тамошната винарна.

— Цялата бутилка ли ще изпиете?

— Искам само една чаша.

— Нямаше да си поръчате това вино, ако бяхте в хотел „Президентски“, нали?

— Най-вероятно, не. — И тя отново се върна на темата на разговора им: — Успях да извърша някои допълнителни проучвания по разследването. Разговарях с доста хора по телефона и се порових из документите. Свързах се с Андрю Пикард по телефона. Отначало не искаше и да чуе да ми съобщи имената на двамата бивши членове на вашия взвод, от които е научил въпросната история. Но успях да го убедя, че трябва да го направи в името на справедливостта.

Тайсън си спомни, че Пикард бе също бивш офицер и навярно също е много уязвим.

— Не се съмнявам, че сте била изключително убедителна — каза той и си запали цигара.

Тя впери очи в неговите за момент, после попита:

— Е, няма ли да ме попитате кои са те?

— Не, не ме интересува.

— Ами, все едно, че сте ме попитали. Един от хората, които са разказали на Пикард какво се е случило в болница „Милосърдие“, е вашият бивш взводен лекар — Стивън Бранд. — Погледна го, но той изобщо не реагира, и тя продължи: — В момента е ортопед в Бостън. Разговарях с него по телефона.

— Наистина ли?

— Да. Той повтори и потвърди историята, която е разказал на Пикард за убийството.

— Така ли?

— Освен това допълни и още някои други неща. Бе чел книгата на Пикард и уточни още някои детайли.

Тайсън знаеше, че това е Бранд, надяваше се да е той и да не е някой от другите. Но имаше и някой от другите, и Тайсън нямаше ни най-малка представа кой може да е той.

Керън Харпър продължи:

— Длъжна съм да ви осведомя за Бранд. Искам да кажа, трябва да знаете, че ако има процес, той ще бъде един от вероятните свидетели срещу вас. Но тъй като не се бе заклел, преди да даде тези показания, не сме записали думите му. Следователно не съм длъжна да ви предам точно неговите думи. Както и да е, ако се стигне до официално разследване, вие или вашият адвокат ще имате възможност да задавате въпроси по показанията, за които евентуално д-р Бранд ще се закълне. Наясно ли сте с тези законни положения?

— Да, спомням си ги.

— Чудесно. — Тя се замисли и продължи: — В добри взаимоотношения ли бяхте с д-р Бранд?

— Тогава той не беше лекар, а само едно изплашено пънкарче като всички останали. Титлата „доктор“ предполага някакво превъзходство и на мен не ми се ще да я използваме по време на следствието. Как ви се струва, това не може ли да бъде включено към законните положения?

— Ще си отбележа да го предложа. Не отговорихте на въпроса ми.

— Да. Между нас не е имало нищо.

— Сигурен ли сте? Господин Бранд — старши офицер 4 — ти клас Бранд — непрекъснато твърдеше точно обратното. Между вас доста често е имало сблъсъци.

— Не е вярно. Военните лекари бяха едни от най-добрите бойци. Уважавах техните убеждения, тяхната смелост да измъкнат ранените под огъня, да носят оная тежка медицинска чанта, която ги правеше по-лесни мишени за врага, отколкото моите лейтенантски нашивки.

Тя кимна:

— Но вие говорите по принцип, много общо. Имахте ли подобни чувства и спрямо Бранд?

— Трябва да си помисля по този въпрос. — Тайсън загаси цигарата си в пепелника на масата. — Добре, а кой е другият човек, който е разговарял с Пикард?

— Ричард Фарли.

— Фарли?

— Да. Спомняте ли си го?

— Смътно.

— Какво си спомняте за него?

— Нищо съществено.

— Той добър войник ли бе?

— Проверете в досието му.

— Аз питам вас.

Тайсън се замисли за момент, Фарли. Защо именно Фарли? А защо не?

— Господин Тайсън?

— Той не бе… особено интелигентен, нито пък особено смел. Някак си бе под средното ниво във всяко едно отношение.

— А между вас и него имало ли е някакви недоразумения? Задавам ви този въпрос защото, ако е имало някакъв инцидент, той би ни показал, че Фарли не е съвсем непредубеден срещу вас.