Обречен на мълчание

— Разбирам, но между нас не е имало никакви конфликти. Отношенията ни бяха такива, каквито са по принцип отношенията между офицери и редници. По-точно, между нас съществуваха класическите отношения на любов и омраза.

— Говорите за вас и Фарли ли?

— Не, говоря за мен и за тях.

Един помощник-келнер донесе кофа за вино и поставка за нея и я сложи до Тайсън. Към тях се задаваше и дегустатор, следван от сервитьорката. Тайсън каза на Керън Харпър:

— Започва да става сериозно. Сервитьорката постави две чаши пред тях, а дегустаторът показа етикета на Тайсън. Тайсън обясни:

— Разбирам само от етикети на уиски. Обърнете се към дамата, тя поръча виното.

Дегустаторът се поклони.

— Извинете, господине. — Завъртя се леко и подаде бутилката на Керън Харпър. — Госпожо майор?

Тя кимна. Той извади тапата и я остави на масичката за сервиране отстрани, после наля няколко капки в чашата й. Тя отпи.

— Да, хубаво е.

— Добре, госпожо майор. — Напълни чашата й и се обърна към Тайсън: — Господине?

Тайсън вдигна рамене.

— Хубав разредител за скоча. Дегустаторът наля чашата на Тайсън, остави бутилката в кофата, поклони се и си тръгна.

Сервитьорката се забави малко, наблюдавайки Тайсън, после погледна Харпър и изражението й издаде, че като че ли ги е разпознала.

— Ще желаете ли нещо друго? — попита предпазливо.

— Сметката — отговори Тайсън.

Тя се обърна и се отдалечи. Керън Харпър отпиваше от виното си и мълчеше. Тайсън опита своето.

— Не е лошо. Как ще го опишете?

— Има свеж, уханен аромат. Няма захар и е сухо, леко газирано и оставя приятен вкус в устата.

— Точно така го прецених и аз. — Той постави чашата си на масата. — Между другото, сервитьорката ме позна. А навярно и вас.

Тя кимна.

— И на мен така ми се стори.

Той обясни:

— В Ню Йорк има някои сервитьорки, на които драскачите от клюкарските вестници плащат, за да ги информират за разни нашумели в пресата хора, които провеждат срещи на четири очи в някое тъмно кюшенце по ресторантите.

Керън Харпър като че ли се изненада от това, което чу.

— Ами, не мисля, че…

— Не ми се иска да съм тук, когато дойде някой фотограф от „Америкън Инвестигейтър“ — каза той и се изправи.

— Можем да отидем в една кръчма в Джорджтаун.

На пет минути е оттук…

— До гуша ми е дошло от кръчми. Ако искате, елате в стая 618. Тръгнете пет минути след мен. Там има сигнална и светлинна алармена система. Ще почукате три пъти, паролата е „близалка“. Врагът не можеше да произнася тая дума. Чували ли сте за това? — Той кимна към кофата с виното. — А това нека е за сметка на армията. — Обърна се и си излезе.

ГЛАВА ДВАЙСЕТА

Бен Тайсън отиде до барчето, изля миниатюрната бутилка шотландско уиски в пълната със сода и лед чаша, и огледа стаята. Висящата лампа обгръщаше ниската масичка и дивана до нея в мека светлина. Настолната лампа осветяваше огромното легло, но той я изгаси и остави леглото скрито в тъмнина.

Някой почука силно на вратата три пъти и той се приближи към камината.

— Парола?

Последва кратко мълчание, после я чу да отговаря:

— Близалка.

Усмихна се и отвори вратата.

За момент тя остана на прага, после безмълвно влезе.

Покани я да седне на дивана в другия край на стаята. Тя пристъпи близо до него, но остана права.

Тайсън извади малка бутилка вино от хладилното барче, напълни винена чаша и я остави на ниската масичка пред нея.

— Да изоставим официалния тон, съгласна ли сте?

Тя не отговори.

Той взе питието си и седна на креслото срещу дивана. След цяла минута безмълвно мълчание тя каза: — Не би трябвало да съм тук.

— Нито пък аз.

— Трябва да го впиша в доклада си. Искам да кажа, че трябва да посоча мястото, където провеждаме разговора.

— Можете да си отидете.

— Мисля и за вашите интереси — продължи, като че ли не го е чула. — Вие сте женен…

— Това е най-малкият ми проблем. Слушайте, майор Керън Харпър, не съм искал да ми дават жена следовател. Желая да окажа съдействие на разследването. Предпочетох да проведем този разговор в стаята ми за повече удобство и дискретност, но ако се чувствате притеснена, можем да го отложим за друго място и време. Но не бих могъл да ви обещая, че ще бъда също така склонен да говоря, а може да доведа и адвоката си.

Тя сякаш се поколеба за момент, после седна на дивана.

— Докъде бяхме стигнали?

— Долу във фоайето на болницата, Фарли и аз. — Тайсън се облегна назад в креслото си.

— Да. Фарли е паралитик. Бил е ранен сериозно в гръбначния стълб около два месеца след като сте напуснал Виетнам. Знаехте ли?