Обречен на мълчание

Една сервитьорка се доближи до него и той си поръча трето питие. Дойде му наум, че трябва да е по-добре облечен за това фоайе и за предстоящата му среща. Но при сегашния си неясен статус той реши, че може да се облича, както си иска.

Тайсън погледна часовника си. Тя закъсняваше. Замисли се, че не бе изпитвал много угризения заради това, че е оцелял. Но сега, както си седеше удобно тук в столицата, обграден от мемориали и мавзолеи от всякакъв вид, започна да се чувства малко неудобно, или пък навярно това бе някакъв изблик на сантименталност, дължащ се отчасти на черната стена, отчасти — на алкохола. Реши, че не трябва да я посреща в това състояние на духа. Питието му пристигна, той плати сметката и се изправи, за да си тръгва.

Забеляза я да влиза във фоайето и изпита леко разочарование, че не е облечена в цивилни дрехи. Фуражката й стърчеше от един страничен джоб на чантата й и тя отново носеше своето черно куфарче. Керън Харпър огледа слабо осветеното фоайе, докато очите й свикнат с тъмнината. Тайсън седна, когато тя се приближи и го поздрави:

— Добър вечер. — Подаде му ръка. — Притесних се, че може да сте си тръгнали.

— Смятате ли, че един офицер и джентълмен е способен на такова нещо?

Тя се усмихна. Той й посочи тапициран стол по диагонал на неговия, направи знак на една от сервитьорките и Керън Харпър си поръча бяло вино, после се обърна към него:

— Този хотел е много хубав.

— Най-доброто за нашите момчета в униформи.

— По принцип командировъчните ви бяха за хотел „Президентски“. Получихте ли си ваучърите за пътуването? Изпратиха ви ги по пощата.

Тайсън разклати чашата си и се загледа в кубчетата лед. Най-сетне отговори:

— Моят адвокат ме посъветва да не приемам каквото и да е от правителството. А пък освен това, когато идвам във Вашингтон, винаги отсядам в „Четирите сезона“.

— Ако се бяхте подстригали и си бяхте облекли някои по-прилични дрехи, можехте да отидете в някой от офицерските клубове. Там сервират по-евтино алкохола. — Тя замълча за момент, после го попита: — Възнамерявате ли да се представите във Форт Хамилтън така, както ви е заповядано, т.е. с униформа?

— Не съм много сигурен.

— Най-искрено ви съветвам да го направите.

— Статутът ми не е много установен.

— Статутът ви е съвсем изяснен. Вие сте на активна военна служба.

Той сви рамене. Тя го попита с малко по-дружелюбен тон:

— Успяхте ли да си свършите работата днес? Тайсън кимна.

— Видях се с един приятел, който работи по учредяването на национален фонд с идеална цел в моя защита. След това на Булеварда на Конституцията се срещнах с един адвокат от Асоциацията на офицерите от запаса. После обядвах с хора от Съюза на инвалидите ветерани от войната. Както знаете, на мен ми е определена десет процента инвалидност. Всъщност мисля, че трябва да е седем и половина процента, но какво значение има това, по дяволите. Все едно, поканиха ме и аз приех. Следобеда се срещнах с делегация от Съюза на ветераните от външните войни, после се отбих у нашия представител в Конгреса.

— Имали сте напрегнат ден.

— Доста. А и трябваше да обикалям насам-натам.

Тя се усмихна:

— Хубаво е човек да има какво да прави.

— Ами, да, майоре, ставаш нервен, особено когато се очаква да те изправят пред разстрел.

— Не бъдете песимист. Тайсън вдигна питието си.

— Днес имах усещането, че много хора са на моя страна. Останах с впечатлението, че стратегията на правителството и армията не е много популярна.

Керън Харпър отговори:

— Е, в това е силата на едно плуралистично общество, господин Тайсън. Хората са свободни да защитават своите каузи и да се противопоставят на държавата. Според мен това е много хубаво.

— Разбирате ли какво искам да ви кажа?

— Да, разбирам ви. Правителството знае за всичко това. Но ще използвам един военен израз: Рубиконът вече е пресечен.

— Не обмислят ли някакъв начин да се оттеглят с чест?

— Не мисля. Не могат.

— Тогава да вървят по дяволите! Ще срещнат здрав отпор — троснато каза той.

— Винаги съм смятала, че деветдесет процента от войните, съдебните процеси и ръкопашните схватки са започвали, защото хората не знаят как да се оттеглят, без да загубят репутацията си. Може би ако не изпитваха нужда да пазят репутацията си, можехме да избегнем конфликтите.

Тайсън я прекъсна:

— Това са типично женски разсъждения. Репутацията, безспорно, е от значение, но конфликтите не са чак толкова лошо нещо.

Сервитьорката донесе виното на Керън Харпър. Тайсън вдигна чашата си.

— За нашето неотдавнашно запознанство. Тя допря чашата си до неговата.

— Горе главата.

И двамата вдигнаха чашите си и отпиха.

— Изгубих чадъра ви — извини се тя.

— Да, забелязах.

— Мисля, че съм го забравила в самолета.

— Беше подарък от баба ми, точно преди да умре.

— Тогава няма да разбере, че съм го изгубила.