Обсидианова пеперуда

Той изучаваше лицето ми, сякаш се опитваше да го разчете. И аз понякога гледах по същия начин Едуард или Жан-Клод. Най-накрая каза:

— Не знам какво би направила. — И това за добро или лошо беше истината.

53

Едуард изкара слънчевите си очила от жабката и ми ги подаде, преди да влезем в болницата. Очите ми не бяха възвърнали нормалното си състояние и фактът, че още бяха черни и светещи, бе започнал да ме притеснява, макар да знаех, че ефектът бе започнал да отшумява. Това беше добър знак.

Ники Бако не беше в самостоятелна стая. Полицията беше преместила човека, който я делеше с него, в друга стая. Ники беше в тракция и не отиваше никъде. Лежеше в леглото и изглеждаше по-малък, отколкото знаех че е. Кракът му, който беше зле счупен, беше гипсиран от пръстите до бедрото. Малки макари и въженца го поддържаха под странен ъгъл, от който сигурно адски го болеше гърбът.

Рамирес разпитваше Ники от трийсетина минути и не беше получил резултат. Едуард и аз се облегнахме на стената и загледахме шоуто. Но Ники беше направил точно това, от което се бояхме. Беше рабрал ситуацията и възможностите си веднага. Беше на път да умре. Така че защо да ни помага?

— Знаем къде е чудовището, което си създал, Ники. Знаем какво си направил. Помогни ни да спрем това нещо, преди да е убило отново.

— И какво? — попита Ники — Познавам закона. Няма живот в затвора за вещер, който използва магията, за да убива. Това автоматично означава смъртна присъда. Нямаш нищо, което можеш да ми предложиш, Рамирес.

Отблъснах се от стената и докоснах ръката на Рамирес. Той ме погледна на лицето му беше изписано безсилие. Беше информиран, че лейтенант Маркс пътуваше насам. Искаше да пречупи Бако, преди Маркс да е пристигнал, така че той да получи похвала, а не неговият лейтенант. Политическо, но реално в повечето полицейски работи.

— Мога ли да задам няколко въпроса, детективе?

Той си пое дъх и го изпусна бавно.

— Разбира се — той отстъпи назад и ми позволи да застана до леглото.

Погледнах надолу към Ники. Някой беше сложил белезници на една от ръцете му към преградата на леглото. Не бях сигурна дали беше необходимо като се има предвид тракцията, но му придаваше правилен вид.

— Какво ще направи Съпругът на червената дама, ако знае че си разкрил тайното му убежище?

Той се вгледа в мен и дори през слънчевите очила можех да видя омразата в очите му. Също така можех да видя бързото надигане и спадане на гърдите му, тупването на пулса на врата му. Беше уплашен.

— Отговори ми, Ники.

— Той ще ме убие.

— Как?

Това го накара да се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид какъв метод на смъртта ще използва— Как би те убил?

Ники се извъртя в леглото, опитвайки се да намери удобно място. Кракът му се опъна стегнато и той дръпна гривната на белезниците, карайки я да трака нагоре и надолу по решетката. Нямаше да има удобна позиция за Ники тази вечер.

— Вероятно ще изпрати чудовището си след мен. То ще ме нареже на парчета и ще ми разпори корема, както е направило на останалите.

— Любимецът му коли всички вещици или медиуми и одира живи обикновените хора. Така е, нали?

— Ако си толкова умна, не ти трябва да ме разпитваш. Имаш всички отговори.

— Не всички — казах аз. Докоснах преградата на леглото, на която беше закопчан, увих ръце от двете страни на белезниците, така че да не може да ги плъзга без да удари една от тях.

— Виждала съм телата, Ники. Това е лош начин да си отидеш, но има и по-лоши неща.

Той се изсмя остро.

— Няма много по-лоши неща от това да те изкормят жив — рече той.

Свалих слънчевите очила и го оставих да види очите ми.

Той спря да диша за един удар на сърцето. Просто се втренчи в мен, очите му се разшириха, а дъхът му секна.

Докоснах ръката му и той изкрещя.

— Не ме пипай! Не ме пипай, мамка му! — Дърпаше белезниците като обезумял отново и отново, сякаш това би помогнало.

Рамирес дойде да застане от другата страна на леглото срещу мен. Погледна ме въпросително.

— Не съм го наранила, Ернандо.

— Разкарай я от мен.

— Кажи ни къде е чудовището и ще я отпратя от стаята.

Ники погледна от единия към другия от нас и страхът се изписа на лицето му. Не ви трябваше вампирско зрение, за да го видите.

— Не можете да ми причините това. Вие сте ченгета.

— Ние нищо не ти правим — каза Рамирес.

Очите на Ники трепнаха отново към мен.

— Вие сте полицията. Можете да ме екзекутирате, но не можете да ме измъчвате. Това е законът.

— Прав си, Ники. На полицията не— е разрешено да измъчва затворници. — Приведох се по-близо и прошепнах — Но аз не съм полицията.

Той започна отново да дърпа белезниците, тракайки нагоре и надолу по решетката.

— Махнете я от мен, сега! Искам адвокат. Искам шибан адвокат.

Рамирес се обърна към двамата униформени полицаи, чакащи на вратата.

— Отидете да повикате адвокат за г-н Бако.

Двете ченгета се спогледаха.

— И двамата ли? — попита единият от тях.

Рамирес кимна.

— Да, и двамата.

Те си размениха още един поглед и тръгнаха към вратата. Високият попита:

— Колко дълго мислите, че трябва да отнеме телефонното обаждане?

— Известно време и почукайте преди да влезете.