Обсидианова пеперуда

Беше лошо на черно-белия монитор, но беше по-лошо наживо. Питър се беше свил във възможно най-стегнато. Ръцете му вързани зад гърба му, завързаните глезени прибрани плътно до голия му задник. Дрехите му все още бяха смъкнати около коленете му и гледката на бледата му плът изглеждаше невероятно уязвимо. Тя целеше да го унижи, оставяйки го по този начин. Превръзка на очите му беше още на мястото си, отсичайки ярка линия в тъмните му коси. Устата му имаше петна от исъхнала кръв, долната устна вече се подуваше, синини започваха да се разпространяват по лицето му като грозно червило от разпалена целувка.

Не се опитвах да съм тиха. Опитах се да бъда бърза. Той ме чу идвам, защото започна да говори през превръзката на устата му. Не можех да го разбера.

— Моля те, недей, недей. — Той продължи да го казва отново и отново в все по-неистов глас, докато гласът му се пречупи, не от юношеството, а от страх.

— Това съм аз, Питър, — казах аз.

Не изглеждаше да ме чува, просто продължаваше да моли отново и отново.

Докоснах рамото му и той изкрещя.

— Питър, Анита е.

Мисля, че спря да диша за миг, а след това каза:

— Анита?

— Да, тук съм да те измъкна.

Започна да плаче, тънъките раменете се разклащаха. Извадих един от ножовете на Блейд и го пъхнах внимателно между китките му, режейки нагоре. Въжето се отряза чисто с късия, остър нож. Опитах се да се вдигна превръзката на очите му, но беше прекалено стегнато.

— Ще трябва да срежа превръзка на очите ти, Питър. Не мърдай.

Дишането му се забави и той стоеше неподвижно, докато аз плъзнах острието между кърпата и главата му. Беше по-трудно да се среже от въжето, защото беше по-плътно до кожата и беше под лош ъгъл. Но острието накрая го сряза и кърпата падна. Имаше червен отпечатък в кожата му, където превръзка на очите му го беше белязала. След това той се хвърли върху мен, прегръщайки ме.

Прегърнах го, с нож в едната си ръка. Той прошепна:

— Тя каза, че ще я махне, когато се върне.

Той не започна отново плаче. Просто се държеше. Аз разтривах гърба му със свободната си ръка. Исках да го утеша, но трябваше да се махнам от тук.

— Тя няма да те нарани повече, Питър. Обещавам ти това, но трябва да се махнем

от тук. — Дръпнах се от отчаяните му ръце, докато можех да видя лицето му и той можеше да види моето. Държах лицето му в ръцете си, ножа внимателно насочен нагоре. Погледнах в очите му. Те са широки и шокирани, но нямаше много което можех да направя за него сега.

— Питър, трябва да вървим. Тед отиде за Бека и си тръгваме.

Може би беше името на сестра му, но той мигна и кимна леко.

— Добре съм- каза той, което беше най-добрата лъжа, която бях чула през цялата нощ.

Но аз го приех и казах:

— Добре. — Трябваше да се изправя, за да стигна въжета на глезените. Той беше толкова висок или аз бях толкова ниска. Прегръдката ни го беше поставила с лице напред и той като че ли изведнъж осъзна, че беше на показ. Започна да дърпа бельо и панталоните си, докато аз се опитвах да освободя глезените му.

Трябваше да издърпам ножа обратно.

— Ако не стоиш мирно, ще те порежа.

— Искам си дрехите-, каза той.

Стоях в долния край на леглото и казах:

— Обличай се.

— Не гледай- каза той.

— Не гледам.

— Но ти гледаш към мен. — каза той.

— Но аз не гледам в теб. — Но не можех да му го обясня, така че се обърнах и погледнах към вратата, докато той се бореше в панталоните си.

— Може да погледнеш сега.

Той беше закопчал всички копчета и ципове и дори само това беше отнело малко от суровия старх от очите му. Освободих глезените му, прибрах ножа и му помогнах да се изправи. Той се дръпна далеч от мен, а след това едва не падна, защото глезените му бяха вързани твърде здраво за прекалено дълго и не си беше върнал още всичката сетивност. Само ръката ми на неговата го държеше в изправено положение.

— Трябва да ходиш с малко помощ, преди да можеш да тичаш. — казах аз.

Позволи ми да му помогна до вратата, но не искаше да ме погледне. Първата му реакция беше, като на дете, благодарно да бъде спасено искайки да се държи за някого, но втората му реакция беше на възрастен. Сега той се чустваше неудобно. Засрамен от това, което се е случило и може би от мен, че го видях почти гол. Той беше на четиринадесет, възраст между дете и възрастен. Някак си, мислех, че е бил по-млад, когато влезе в килията, отколкото когато излезе.

Едуард ни посрещна в коридора с Бека в ръце. Тя изглеждаше бледа и болна. Синините вече бяха започнали да разцъфтяват на лицето и. Но беше нейната ръка, което ме накара да искам да плача. Тази малка ръка, която държах само преди дни, докато Едуард и аз я люлеехме във въздуха. Три от пръстите изглеждаха изкривени в неестествени ъгли. Те се бяха подули, кожата обезцветена. Беше рано за това, което означава, че бяха лоши счупвания и няма да се излекуват лесно.

Тя каза:

— Анита, ти също дойде да ме спасиш. — Гласът и беше висок и тънък. Стегна ми гърлото.

— Да, мила, аз също дойдох да те спася.