Обсидианова пеперуда

Питър и Едуард стояха взирайки се в един от друг. Едуард беше този, който се пресегна пръв, само с дланта си, защото раката му беше под краката на Бека. Питър взе тази ръка и прегърна и двамата. Пръстите му се задържаха над ръката на Бека и пресни сълзи паднаха по лицето му, но сега нямаше хлипане, само сълзи толкова тихо, че не би разбрал, че плаче, ако не ги виждаш.

— Тя ще бъде добре. — каза Едуард.

Питър погледна към него, сякаш не беше сигурен, че вярва, но го искаше.

Но той отстъпи от тях изтри сълзите от лицето си с ръце.

— Може ли да имам пистолет?

Отворих устата да кажа, не, но Едуард проговори пръв.

— Дай му твоя файърстартър, Анита.

— Ти се шегуваш. — казах аз.

— Виждал съм го да стреля. Той може да се справи.

Бях следвала нареждания на Едуард от известно време. Той обикновено беше прав, но …

— Ако продължим искам го въоръжен. — Едуард ме погледна и тежеста в очите му беше достатъчна. Той не искаше Питър и Ребека да бъдат взети отново. Ако поставеше пистолет в ръката на Питър, те ще го убият, няма да го измъчват. Ако се случи най-лошото, Едуард беше решил как момчето ще излезе. И Бог да ми помогне, аз се съгласих. Извадих пистолета от джинсите си.

— Защо файърстартъра?

— Има най-малък откат.

Аз го подадох на Питър, чуствайки се като че малтретирам дете или може би корумпирана.

— Той има девет ако носиш един в цефта. Този е само с осем. Предпазителя е тук.

Той взе пистолета и извади пълнителя да го провери, после погледна леко смутен.

— Тед казва, че винаги се проверява дали нещо не е заредено. — Той вкара пълнителя отново, зареди патрон в цефта, така че да е готов да стреля.

— Опитай се да не стреляш срещу някой от нас. — казах аз.

Той сложи предпазителя

— Няма.

Гледайки го в очите, аз му повярвах.

— Искам да се прибера вкъщи. — каза Бека.

— Ние си отиваме у дома, сладурче. — каза Едуард.

Едуард поведе зад ъгъла все още носейки Бека. Питър отиде следващ и аз вървях последна. Не исках да спукам балона на никого, но аз знаех, че сме далеч от сигурност. Трябваше да минем през Саймън и останалата част от хората му, да не говорим Харолд и Нют и местните момчета. Къде бяха Ръсел и Аманда— Много се надявах да ги видя, преди да си тръгнехме. Бях обещала на Питър, че тя никога няма да го нарани отново. Аз винаги държа на обещанията си.

60

Коридорът се превърна в голямо открито пространство. Едуард спря, Питър и аз направихме същото. Все още носехме Бека, така че тя нямаше голям избор. Продължих да държа под око пътека зад гърба ни и чаках Едуард да реши какво да правим. Не можех да видя колко е голямо откритото пространство, така че помислих, че е достатъчно голямо, за да се тревожи Едуард, че ще бъдем на толкова открито. Той най-накрая се преместени бавно напред, прегръщайки лявата стена. Когато видях стаята хубаво, разбрах, защо той се поколеба. Не беше само това огромно открито пространство. Имаше три тунела водещи в дясно, тъмна паст, където всичко можеше да да се крие, като Саймън и останалата част от хората му. Но имаше една четвърти отвор със стълби водещи нагоре. Нагоре е това, което ни беше необходимо.

Вървях с гръб към твърдата стена зад мен, опитвайки се да държа под око залата, от която дойдохме и на трите тунела в дясно. Оставих стълбите на Едуард.

Стълбището беше тясно, широко едва за двама слаби хора да вървят в крак. Извиваше се нагоре и имаше остър ъгъл в горния край, сляп ъгъл.

Продължих да гледам зад гърба ни, защото знаех, че ако стрелците излезат зад гърба ни и пред нас по едно и също време, бяхме мъртви. Това беше идеалното място за засада.

Питър изглежда чувстваше напрежението, тъй като се премести по-близо до Едуард, почти го докосваше, като вървяха нагоре по стълбите. Бяхме на около три четвърти от пътя до достигането на първия сляп ъгъл, когато Едуард се поколеба, гледайки надолу към стъпалата. Питър направи една допълнителна стъпка. Едуард го удари с рамо, бутна го назад. Той изспусна Бека на стъпалата, все още държейки здравата и ръка, опитвайки се да да я спаси от пълно падане. Мисля, че ако той изпуснеше Ребека, може да ги махне от пътя на опасността, но това последно усилие му коства секундата която му беше нужна.

Видях размазано движение и имаше дървен кол стърчащ от гърба на Едуард. Започнах да отивам към него, но той каза,

— Нагоре по стълбите, сега. Застреляйте ги.

Аз не задавах въпроси. Минах последните няколко крачки толкова бързо, колкото можех и се хвърлих зад ъгъла от моята страна и почнах да стрелям по коридора преди дори да видя по какво стрелям.

Харолд, Ръсел, Нют и Аманда тичаха към друго ниво на стълбите. Аз стрелях в тях, борбата с ъгъл да направи модел спрей хит тях. Тримата мъже паднаха, но Аманда се обърна и се спусна обратно около ъгъла от който бяха дошли. Убедих се, че мъжете няма да се изправят, стреляйки в техните паднали тела, след това се изправих на крака и побягнах нагоре по стълбите след нея. Свих се зад ъгъла, но стълбите бяха празни. Мамка му. Не смеех да тръгна да я преследвам и да оставя децата и Едуард сами.