Обсидианова пеперуда

Събудих се незабавно, кожата ми пулсираше от прилив на магия, която ме остави без дъх. Тялото ми се оптегна, гърчеше се, като силата се повиши отново и чрез тялото ми като горещи вълни, които продължаваха да растат. Ръцете и краката ми се обтегнаха срещу веригите, които ме държаха. Вериги— Обърнах се и се загледах в китките си, главата все още пребита, тялото ми се сгърчи когато силата изрева чрез мен. Ръцете и краката ми се гърчеха, не защото се борех срещу веригите, а като реакция към силата.

Магията започна да намалява, дъхът ми на пресекулки. Едно нещо знаех. Ако не вкарах дишането под контрол, щях да хипервинтилирам. Да припадна отново ще бъде лошо. Хеван знаеше какво събудих втория път. Концентрирах се върху дишането си, принуждавайки себе си да бъде спокойна, поемайки дълбоки, дори нормални вдишвания. Трудно е да бъдеш паникьосан, когато правиш дихателни упражнения. Заливаше с фалшиво спокойствие тялото и съзнанието ми. Но това ми даде възможност да помисля, което беше добре.

Лежах по гръб, окована на гладка каменна повърхност. Имаше извивка на стената на пещерата до мен, както и таван, който се губеше от поглед в тъмнината по-горе.

Бих искала да вярвам, че Бернардо и Олаф са ме спасили и ние сме пред входа на пещерата, но веригите разрушаваха тази приятна мисъл.

Тази пещера беше много по-висока и без да гледам, просто я чувствах по-голяма. Светлина от камина подскачаше в оранжеви сенки по протежение на пещерата, като да си в топка от тъмнина и златна светлина.

Най-накрая обърнах главата си надясно и се оставих да видя какво беше там. Отначало помислих, че е Пинотл, човешкия слуга на Ицпапалотл, имаше няколко секунди, в които се проклинах че повярвах, когато тя каза, че не са знаели за чудовището, но после разбрах, че това не беше той. Изглеждаше като него. Същото квадратно, изписано лице, тъмна кожа и черната подстригана дълго и странно квадратна коса, но този човек беше с по- тесени и тънки раменете. Той беше облечен с чифт широки шорти вместо готините дрехи, които носеше Пинотл.

Имаше гладки заоблени каменни плочи, като в Обсидианова пеперуда. Имаше тяло, увито около този камък. Къси крака и ръце, къса тъмна коса иза миг помислих, че е Ники Бако, но след това видях голите гърди по-ясно, това беше Паулина, съпругата на Ники. Имаше дупка под ребрата си като голяма зейнала уста. Те бяха извадили сърцето и. Неизвестният мъж стоеше, държейки сърцето в ръцете си, пред главата си, като жертва. Очите му изглеждаха черни в слабата светлина. Той сведе ръцете си, вървейки към мен със сърцето в ръцете му. Ръцете му бяха толкова пропити с кръв, заради което изглеждаше, че той е с червени ръкавици. Имаше четири мъже, които стояха с внимание около олтара. Те бяха облечени с някаква мека кожа върху телата си, с качулки, които ги покриваха почти от главата до петите. Имаше нещо нередно в това, с което бяха облечени, но очите ми не можеха да направят връзка, а и аз имах други по-належащи проблеми от това, с какво бяха облечени хората.

Аз все още носех кевларената жилетка и всичко останало от моите дрехи. Ако те искаха да вземат сърцето ми, щяха да са взели дрехите. Това беше много успокоителна мисъл докато човека, свещеника, вървеше към мен със сърцето в ръцете си. Той държеше сърцето върху гърдите ми и започна да пее на език, който звучеше като испански, но не беше.

Кръв капеше от сърцето, пазмазваше се върху жилетката. Това ме накара да подскоча. Спокойствието от дихателните упражнения почна да намалява. Не исках да ме докосва с това нещо. Не беше логика, страх от заклинание или магия. Беше просто отвращение. Не исках да бъда докосвана от сърце, което току що е изтръгнато от нечие тяло. Бях достигнала предела на споделяне със сърца. Аз дори съм изтръгвала няколко, за да ги изгоря, но някак си това беше различно. Може би беше, защото бях окована и безпомощна, или може би защото тялото на Паулина лежеше отпуснато над олтара, гледайки като счупена кукла. Единственият път, когато я срещнах, тя беше толкова силна, заплаши ме с пистолет, но много хора са правили това. Едуард правеше това непрекъснато. Започвайки връзка на края на оръжие не означава, че не може да бъдете приятели понататък. Освен ако някой от вас не умре. Няма приятелство сега. Няма нищо за Паулина.

Мъжът сложи край на пеенето и започна да накланя сърцето към мен.

Обтегнах се срещу веригите, въпреки че знаех, че е безполезно и казах:

— Не ме докосвай с това. — Звучах сигурно и силно, но ако той разбираше английски, не можах да кажа, защото той продължаваше да наевежда кървавите си ръце, по-близо и по-близо. Той постави сърцето на гърдите ми, а аз бях почти благодарна, че кевлара ме предпазваше да почуствам това нещо до кожата ми, както бях за допълнителната защита от куршуми по-рано.

Сърцето лежеше на гърдите ми като парче месо. Нямаше магия в него. Беше просто мъртво. Тогава сърцето пое въздух или поне така изглеждаше. Кожата се надигаше и спадаше. То стоеше на гърдите ми, голо и незкрепено към нищо, и пулсираше.