Огнен цикъл

Единствената пречка бе фактът, че този път бе едновременно тесен и нисък. Крюгер трябваше да пълзи надолу на колене, а наклонът бе стръмен. Дори да успееше да слезе, връщането щеше да се окаже трудно, ако не и невъзможно, защото наклоненият път имаше гладка метална повърхност и сцеплението бе много слабо. Дар бе още по-зле: размерите на прохода го безпокояха по-малко, но за първи път, откакто двамата се познаваха, ноктите на Дар се оказаха по-неподходящи от стъпалата на Крюгер. На края момчето реши, че благоразумието бе за предпочитане пред храбростта, така че отложиха изследването на долния етаж, докато завършат огледа на другите сгради.

Това им отне доста време; мястото се оказа наистина удивително. Видяха всевъзможни машини и технически съоръжения. Всички те се оказаха прекалено тежки, за да бъдат помръднати; Крюгер бе разочарован, но в него не остана ни капка съмнение, че строителите на града са били представители на високо цивилизована раса. Генераторите, моторите, пещите и машинните детайли им казаха достатъчно, за да разберат всичко за строителите, с изключение на причината, която ги бе принудила да си тръгнат оттук, изоставяйки града и своята техника. Войната оставя след себе си унищожения, а смъртоносните епидемии — остатъци от тела, освен ако местните обитатели не са били някакви мекотели. Младият Крюгер бе отраснал на Земята през първото десетилетие от началото на междузвездните полети, така че лесно си представи тази възможност, макар и да не я възприе напълно.

Фактите бяха в непрекъснато противоречие: потънал отчасти град, напуснат навярно преди векове, и машини, покрити само с тънък слой прах; пътни настилки, в които не бе проникнала растителност; прави стени без пукнатини, чиято здрава зидария и запазена мазилка говореха за доскорошно грижливо поддържане. Почти всички машини изглеждаха така, че за да тръгнат, им трябваше само малко почистване и енергия.

При достатъчно време групата от сгради можеше да се превърне в същинско училище, където един компетентен археолог щеше да стигне до отговорите на всички въпроси за техните строители; впрочем едната от сградите бе наистина нещо като училище. В нея се намираше хубав макет на двата вулкана, града между тях, пристанището, но без нивото на водата в него, а така също и голямата шахта, в която бе разположена самата сграда. Освен това тук се намираха умалени модели на повечето машини от другите сгради, така че двамата изследователи навярно щяха да прекарат тук цели часове, ако не бяха забелязали друга, ’е по-малко важна подробност.

Те видяха наклонен тунел, който се спускаше надолу от единствения етаж на постройката; размерите му позволяваха на Дар да се движи напълно изправен. Освен това наклонът му се оказа значително по-малък, а подът бе покрит с някакъв материал, в който ноктите на малкия местен жител намериха опора. Слабо наклоненият път водеше към шахтата и след като забелязаха и това, двамата заслизаха по него без повече суетене.

Светлината не бе силна, но все пак достатъчна, за да се виждат всички разклонения в тунела. Впрочем отначало нямаше разклонения, но след малко от двете страни започнаха да се появяват някакви отвори. Ехото подсказваше, че те водеха в празни помещения, но сега бе прекалено тъмно, за да се види нещо. След малко пред тях се появи бледа светлинка.

Но те не успяха да насочат цялото си внимание натам, защото друго важно събитие им попречи. Почти в същия миг, когато Дар забеляза светлинката, зад тях се разнесе силно свистене и те веднага почувствуваха топлина. Двамата отскочиха едновременно напред; съсъкът и топлината изчезнаха моментално. Слабото течение от сградата, останала над тях, пренесе облак водна пара, който продължи към края на тунела.

— Какъв беше пък този дявол? — запита Крюгер.

— Може би друг гейзер, а? — отговори с полувъпрос Дар.

— Беше страшно кратко — каза Крюгер и се отправи внимателно към източника на смущението, готов да отскочи към шахтата веднага, щом се наложи.

Всичко се повтори отново. А след няколко минути стана съвсем ясно, че струите гореща пара, които фучаха наоколо, се появяваха в същия миг, когато някой от тях минеше или застанеше в коридора на разстояние около десет ярда от нещо като дюзи, които ги изхвърляха.

— Това е наистина интересно — отбеляза Крюгер. — Мисля, че трябва да сме благодарни, задето задействаха тази машинария само за да ни предупредят. Със същия успех са могли да поставят пусковия механизъм непосредствено до проклетите тръби.

— Може би целта им е била да държат вътре онези, които вече са попаднали тук, без да ги е грижа дали нещо или някой идва отвън — бе приносът на Дар. — Интересува ме какво ли може да има на другия край на тунела. В теб ли е ножът ти, Нилс?

— Да. Тръгвам след теб, Робин Худ!

Запънал насочения напред арбалет, малкият жител на Абиормен заслиза бавно по наклона към блестящата светлинка. И двамата си помислиха, че съсъкът преди малко ги бе лишил напълно от възможността да изненадат някого пред себе си, но никой от тях не го каза гласно.