Огньовете на сатаната

— Господарю — рече Ранулф, като посочи опърлената земя. — Как може човек да има такава власт над огъня? Знаем, че праханта се пали трудно, особено на открито. Може да се стъкне огън, който да се запали с горяща клечица или въглен. — Той впери поглед в зеления сумрак сред дърветата. — Не е ли това магия? Използване на тъмни изкуства?

— Не — отвърна категорично Корбет. — Бих могъл да повикам сатаната от ада, но дали ще дойде е друг въпрос. Този убиец иска да повярваме, че притежава магически сили, ключ към всички магьосничества.

— А и този тайнствен конник — обади се Клавърли. — Може той да е убиецът; все пак е носил голям двуръчен меч.

Корбет подритна опърлената пътека.

— Може би. Но сега трябва да тръгваме, помощник-шерифе, очакват ни други работи, не по-малко неотложни.

Тримата отново се качиха на конете и поеха по пътя за Ботъм Бар. Когато наближиха Йорк, пътят стана по-оживен — започнаха да срещат напускащи града търговци с вързопи и денкове на гръб, зададе се уморен и прашен францисканец, който водеше още поумореното си муле.

Просяк буташе ръчна количка със старец, чиито крака бяха отрязани до коленете. Двамата изглеждаха доста щастливи след цял ден просия и пияни като талпи, пееха продрано неприлични песни, трополейки с количката по пътя. Виждаха се сгушени в каруците селяни с вече продадена стока и жена с две деца, които вървяха уморено и водеха една крава. Кралски вестоносец мина в галоп, пъхнал пратеническия си жезъл в колана; войникът, който яздеше зад него, беше облечен във великолепната дворцова ливрея. Всички се отдръпнаха, за да им направят път; скоро отново им се наложи да направят същото, понеже един войник-тамплиер препускаше по пътя, пришпорвайки разпенения си кон.

— Не беше ли заповядано никой тамплиер да не напуска Фрамлингъм? — попита Клавърли.

— Вероятно е вестоносец — отвърна Корбет. — Чудя се какво толкова спешно има.

Продължиха малко по-бързо. Скоро се показа вратата Ботъм Бар, чиято подвижна желязна решетка беше надвиснала като огромни, неравни зъби над преминаващите хора. Върху постройката при портата имаше колове с набити на тях глави на престъпници, а от другата страна на портата бяха издигнати импровизирани бесилки. На всяка висеше по един зловещ труп, който се въртеше на следобедния ветрец със закачена на врата табелка, указваща престъплението му.

— Кралските магистрати са имали много работа — отбеляза Клавърли. — Вчера цял ден имаше доставки от затвора.

— Къде ни водиш? — попита Корбет.

— Да видите Художника.

— Кой?

— Хрътката — така викам на най-добрия фалшификатор в Йорк.

Минаха под Ботъм Бар и като продължиха по Питърсгейт, покрай зловонните обществени нужници до църквата „Сейнт Майкъл“, влязоха в най-оживената част на града. Сергиите на пазара все още работеха. Тесните улички гъмжаха от народ. Кръчмите се пръскаха по шевовете. Един мъж лежеше насред улицата в пиянско вцепенение, а приятелят му, проснат до него, за най-голямо удоволствие на минувачите се мъчеше да отпъжда нападналата ги група настървени нерези. Дървените стеги също бяха пълни. Някои престъпници бяха прихванати за вратовете, други за ръцете и краката. На един чирак бяха пристегнали само палците, задето бе крал от храната на господаря си. Две проститутки стояха с обръснати глави на позорния стълб и крещяха сквернословия към тълпата. Един пиян гайдар се мъчеше да заглуши техните викове със свирнята си, докато приставът налагаше голите им задници. На ъгъла на една улица Корбет и другарите му трябваше да поспрат: група служители на градския съд претърсваха една кръчма за вкиснало вино. Бяха изкарали навън три бъчви и се мъчеха да ги продънят, докато съдържателят, жена му и децата му ги замеряха от прозорците на втория етаж със смрадливото съдържание на нощните си гърнета.

Най-сетне приставите възстановиха реда и Клавърли поведе останалите по Патрик Пул. Влязоха в Касапниците. Връхлетя ги задушлива воня и прахоляк: тясната уличка на касапите и майсторите на стрели, която вървеше между надвисналите отгоре къщи, беше покрита с животински вътрешности и черна кръв. Наоколо кръжаха рояци мухи, кучета и котки водеха битки за остатъците. Тълпата, нетърпелива да си купи прясно месо, се трупаше около сергиите с изкормени прасета, обезглавени гъски, пилета и други птици. Накрая Клавърли загуби търпение, извади меча си и като завика „Кралят! Кралят!“ проправи път до площада пред църквата „Вси светии“.