Огньовете на сатаната

Корбет докосна нежно бузата й с показалец.

— Не, мистрес. Както обикновено — добави той с горчивина, — преследвам демони: хора, които убиват по дявол знае каква причина.

— Тогава внимавай, секретарю — отвърна тихо тя. — Защото онези, които преследват демони, или биват обладани, или сами се превръщат в демони.

Ранулф, който бе застанал в сенките до вратата, видя как господарят му се сепва, сякаш думите на Джокаста го бяха засегнали по болното място. Веднага след това обаче възрастната дама се усмихна и напрежението се разсея. Корбет и Клавърли се сбогуваха с нея и последваха Ранулф. Излязоха в двора на хана „Маймуната“. Там сконфузеният Малтоут, поднесъл пълна халба към устните си, се опитваше да убеди ококорените коняри и слуги какъв важен човек е. Ранулф, който винаги си падаше по лудориите, се присъедини към групата и започна да подкача Малтоут, а Корбет и Клавърли влязоха в хана. Седнаха на една маса с изглед към градинката. Известно време Корбет гледа мълчаливо през прозореца как залезът обагря красиво небето. Клавърли пак поръча бира. Корбет начена своята, като си мислеше за предупреждението на мистрес Джокаста и се бореше с пристъпите на меланхолия. Цветята и градинката му напомняха за дома и дълбоко в себе си Корбет знаеше, че няма да остане задълго тук. Копнееше за Мейв и Елинор. Беше готов да седи и с часове да слуша несекващите хвалби на чичо Морган за уелските герои. Искаше му се да спи нощем без кама в леглото и да се разхожда без колана с меча.

— Помогна ли ти с нещо тази среща? — прекъсна мислите му Клавърли.

— О, да, помогна ми — усмихна се извинително Корбет. — Поне сега знаем, че фалшификаторът има власт и богатство, разполага със злато и знае как да пуска тези монети в обращение.

— Възможно ли е да са тамплиерите? — попита Клавърли. — В съвета на гилдиите се носят слухове…

— Не знам — отговори Корбет, наведе се през масата и потупа събеседника си по рамото. — Но аз май не съм особено добра компания. Женен ли си, Роджър?

— Два пъти съм се женил — ухили се помощник-шерифът. — Първата ми жена се спомина, но втората ме дари с прекрасни дечица.

— Случва ли ти се някога да се умориш от преследване на демони? — попита Корбет.

Клавърли поклати глава.

— Чух какво каза мистрес Джокаста, сър Хю. — Сетне сръбна глътка бира и продължи. — Всички носим знака на Каин. Подобно на теб, и аз съм виждал какво става, когато законът се срути и демоните наизлязат от сенките. Така че не, никога не се изморявам да ги преследвам. Ако ние не го правим, Бог ми е свидетел, накрая те ще ни погнат.

Корбет се втренчи в него над ръба на халбата си. „Добър човек,“ помисли си, „справедлив и почтен.“ Обеща си наум непременно да спомене името му пред краля.

Скоро Ранулф и Малтоут дойдоха при тях. Бяха готови да продължат със задявките, но като срещна погледа на Корбет, Ранулф размисли.

— Накъде сега, господарю?

Корбет се облегна на стената отзад.

— Няма да се връщаме във Фрамлингъм — заяви той. — Не и тази вечер. Пътят до Ботъм Бар е тъмен и опасен, Мастър Клавърли, ще те помоля за една услуга, или по-точно четири.

— Наредено ми е да ти оказвам пълно съдействие.

— Първо бих искал стаи тук.

— Това може да се уреди.

— Второ — продължи Корбет, — нашият фалшификатор трябва да има работилница за претопяване. Сега, след като градът вече си има данъчни регистри, подобни работилници винаги подлежат на облагане.

— Освен ако не са тайни — вметна Клавърли.

— Искам и списък — настоя Корбет — на всички, които имат разрешително да внасят стоки в града. И накрая, ако златото идва от заровено имане, трябва да е намерено по време на строителни работи. Никой гражданин пък не може да строи без разрешително от градската управа.

— Дадено — рече Клавърли. — Значи искаш списък на ковачите и всички, които притежават работилници за претопяване на метали, хората с разрешение за внос и всеки гражданин, който е получавал разрешително за строеж?

— Да, и то възможно най-бързо!

— Тамплиерите — продължи Клавърли — ще се споменават и в трите списъка.

— Това е допълнителна услуга — отговори Корбет. — Предобеда, когато стана покушението над краля, Великият магистър на ордена Жак дьо Моле и четирима от неговите водачи — Легрейв, Бранкиър, Бадълсмиър и Симс — са дошли в града. Бранкиър си е отишъл рано, или поне така казва. Бадълсмиър и Симс били сами за дълъг период от време, докато Легрейв придружил Великия магистър до един златар в Стоунгейт. Йорк е голям град, но хората се познават. Тамплиерите не биха останали незабелязани. Искам да проучиш какво точно са правили онази сутрин.

Клавърли подсвирна под нос.

— И откъде да започна?

Корбет се ухили и посочи с широк жест наоколо.

— Питай съдържатели на ханове и кръчми. Каквото и да откриеш, ще ми бъде от полза.

Клавърли допи бирата си и се сбогува с Корбет. Обеща му, че ако се сдобие с някакви сведения, ще дойде лично във Фрамлингъм. След това отиде да поговори със съдържателя, който стоеше зад скования от винени бъчви тезгях. Корбет видя как човекът кимва. Клавърли вдигна ръка, викна, че всичко ще се нареди, и излезе на улицата.