Огньовете на сатаната

— Сър Хю? — попита той. — Възможно ли е Бадълсмиър да е бил убиецът? Спомнете си онази сутрин, когато влязохме в Йорк. Тогава Бадълсмиър беше със Скудас.

— Но се върна във Фрамлингъм с нас — вметна Симс. — Не би могъл да бъде в Йорк, когато Корбет е получил предупреждението или е избягнал на косъм стрелите на убиеца.

— Вярно е — отвърна дьо Моле. — Но Скудас е можел. Той се върна много по-късно същия следобед… Беше генуезец по рождение, професионален стрелец с арбалет.

— А това — Бранкиър вдигна едно пожълтяло късче пергамент, което беше извадил от дисагите — е разписка с подписа на Мърстън, с която удостоверява получаването на някакви суми.

— Да не се опитвате да кажете — рече Корбет, като погледна разписката и я подаде на дьо Моле, — че Бадълсмиър и любовникът му Скудас са били убийците?

— Звучи логично — отвърна предизвикателно Бранкиър.

— Да, така е — заяви дьо Моле. — Бадълсмиър е бил недоволен. Той е познавал асасините и техните тайни. Присъства на събранието в Париж, след което бе извършено покушението на Филип Френски. Беше в Лондон, когато посланието на убийците бе забито във вратата на катедралата „Сейнт Пол“. Знаеше, че кралят ще влезе в Йорк и по какъв маршрут ще мине. Неговият любовник Скудас е дал на Мърстън, най-вятърничавия измежду нас, много пари. В дисагите на Скудас има копие от посланието на онази секта, заедно с карта на Йорк. А и Скудас беше професионален стрелец.

— Но защо? — рече Корбет. — Защо е избухнал огънят в стаята на Бадълсмиър? И защо двамата със Скудас не са се опитали да избягат?

— Не мога да отговоря на този въпрос — отвърна Великият магистър. — Може би са държали при себе си нещо, с което не са могли да се справят.

— Някой от вас да е виждал Бадълсмиър снощи? — попита Корбет.

— Да, да, аз го видях — отвърна Бранкиър. — Вечеряхме заедно. — Той се усмихна изнурено. — Довършихме отличното вино, което донесохте. Бадълсмиър много обичаше вино. Винаги отнасяше по една малка кана в стаята си.

— А Скудас? — попита Ранулф.

— Сър Хю! — възкликна Легрейв. — Ние сме воинска общност, обвързана с клетви и правилник за дисциплина. Въпреки това сме свободни мъже. Орденът е нашето семейство; естествено е да се създават приятелства. Не си пъхаме носа в чуждите работи. Имаме си достатъчно главоболия и без да проверяваме къде ходи и какво прави всеки от нас.

— Мога ли да взема тези листове? — попита Корбет, като се изправи на крака.

Дьо Моле му ги подаде. Корбет се сбогува някак припряно и се върна в крилото за гости.

— Вярваш ли на всичко това? — попита Ранулф, който подтичваше до него.

— Възможно е — отвърна Корбет. — Звучи логично: Скудас е бил в Йорк, когато бях заплашен и по-късно нападнат. Вярвам на дьо Моле; картата на Йорк и предупреждението са изписани с почерка на Бадълсмиър. Но защо са се озовали у Скудас? Защо не са били скрити по-добре?

— Може Скудас да е бил неговият куриер.

— В такъв случай имаме три възможности — отвърна Корбет, докато влизаха в стаята му. — Първо, Скудас и Бартолъмю са били убийците и са загинали поради някаква ужасна злополука: тази възможност изглежда доста вероятна. Имаме писмени доказателства и не разполагаме с обяснение за възникване на огъня. — Корбет отиде до масата и разпъна пергаментите. — Второ, Бартолъмю и Скудас са били само част от заговор, значи нищо чудно останалите в това имение и по другите места да участват в техните кроежи.

— И трето? — обади се Ранулф.

— Трето, Бадълсмиър и Скудас са само жертви и истинският убиец, Стрелеца, все още е на свобода. А сега — продума Корбет, докато се настаняваше на масата, — да изчакаме завръщането на Клавърли и Малтоут. — Той се усмихна през рамо на слугата си. — Свободен си да играеш на зарове, когато пожелаеш. Аз ще бъда зает.

Известно време Ранулф постоя прав, пристъпвайки от крак на крак, после закрачи из стаята, надничайки през прозореца. От време на време си мърмореше какъв късметлия е Малтоут, задето се е измъкнал оттук. Най-сетне Корбет му каза да млъкне и да излезе. Без да чака повторна покана, Ранулф изхвръкна от стаята. Корбет отново се зае с писмото, което пишеше, но след малко хвърли ядно перото. Убийство, измяна, покушение над краля, содомия, а може би и черна магия! Той стана, отиде до вратата и пусна резетата. Знаеше как ще реагира Едуард. Щеше да крещи й беснее, но останалите от Съвета можеше да поискат по-сериозни мерки: затваряне на всички пристанища за тамплиерите и вероятно конфискация на техните земи и движима собственост.