Огньовете на сатаната

— Чувал съм слуховете — промърмори дьо Моле. — Създават се приятелства. Понякога ние, които нямаме синове, търсим сред младите такива, каквито бихме искали да бъдат нашите потомци. Вероятно така е станало и с Бартолъмю. Сега Божието наказание го застигна и се видя силата на Лукавия.

Корбет избърса саждите и пепелта от лицето си.

— Глупости! — каза троснато той. — Бадълсмиър и другият са били убити. Смъртта им е била планирана.

— Но сред порочните ще плъзнат слухове — погледна го изцъклено дьо Моле. — Той изтегли своя жребий.

— Замълчи! — кресна Корбет.

Великият магистър наведе глава. Известно време остана така, като ридаеше тихо, сетне избърса очи с опакото на ръката си и хвана Корбет за ръкава, сякаш бе слепец. Докато вървяха към вратата, залиташе. Навън, без да обърне внимание на другарите си, тръгна с Корбет и Ранулф към стаята си. Когато влезе там, се поотпусна, след като се изми в купата с вода и свали потта и мръсотията от лицето и ръцете си. След това наля три чаши вино и подаде по една на Корбет и Ранулф. Извини се искрено за ранния час, но се позова на свети Павел, че за стомаха е добре да се приема по малко вино. Известно време седя, загледан през прозореца с отворена уста, като от време на време отпиваше от чашата. Ранулф хвърли поглед към Корбет, но последният поклати глава и сложи пръст на устните си. Внезапно вратата се отвори. Бранкиър, Симс и Легрейв се промъкнаха тихо в стаята, седнаха и зачакаха. Най-сетне дьо Моле въздъхна и като се обърна, впери поглед в Корбет.

— Не е било злополука, нали?

— Не — отвърна Корбет. — Било е убийство.

— Но как? — възкликна Симс. — Монсеньор, току-що огледах внимателно останките от ключалките и резетата. Ключът се е стопил в ключалката от вътрешната страна. Горното и долното резе са били пуснати.

— Ами прозорецът? — обади се Ранулф. — Ако е бил отворен, вътре е можело да се подхвърли главня.

— И това проверих — отвърна веднага Симс. — Според сержантите, които са стояли на пост отвън, капаците на прозореца му са били плътно затворени.

Всички говореха за огъня: никой не смееше да отвори дума за обстоятелствата, при които беше загинал Бадълсмиър.

— Пламъците са били толкова силни — възкликна дьо Моле, — горели са яростно. Какво, за Бога, би могло да предизвика такъв огън? — Той махна с ръка. — О, да, злополуки стават. Свещи падат на рогозките, преобръщат се лампи, но този огън се е разгорял мигновено! — Сетне поклати глава. — Не може да е било нещо такова.

— А ако е станала злополука от този род — отбеляза Корбет, — защо Бадълсмиър и другарят му не са вдигнали тревога, не са се опитали да потушат сами пламъците?

— Според сержанта — намеси се Легрейв, — Бадълсмиър и Скудас са били или в несвяст, или мъртви.

— Те са били содомити — изкриви отвратено лице Симс. — Умрели са в греха си. — Гласът му се беше повишил.

— Това Бог ще отсъди — сряза го Корбет. — Сега ме интересува единствено как са умрели. Вратите и прозорците са били залостени, така че никой не би могъл да влезе вътре и предизвика този ад. — Той се озърна. — Нещо необичайно да се е случвало снощи?

Всички поклатиха глави и замърмориха отрицателно.

— Бадълсмиър бил ли е… — Корбет спря, за да подбере по-внимателно думите си. — Връзката му със Скудас беше ли известна?

— Носеха се слухове — отвърна Симс. — Нали разбираш, от онези клюки, които се ширят из всяко затворено общество…

Той млъкна, понеже някой бе почукал на вратата. Един сержант влезе забързано, прошепна нещо в ухото на Бранкиър, остави в нозете му някакви дисаги и излезе. Бранкиър разкопча внимателно каишите и изтърси съдържанието на дисагите в скута си под любопитните погледи на останалите.

— Дисагите са на Скудас — обясни Бранкиър. — Казах на сержанта да събере всичко, което успее да намери в стаята му.

Той вдигна един малък стоманен пръстен с дръжка. Беше мерник, каквито опитните стрелци използваха за арбалетите си. Останалото бяха дребни вещи: нож, кания и малки късове пергамент. Бранкиър ги разви, изруга и ги подаде на Корбет.

На първото имаше някаква схема и Корбет разпозна в нея плана на йоркските улици: „Тринити“, пътя, по който беше преминал кралят, редицата от къщи. Мястото на Мърстъновата засада беше отбелязано с кръстче.

— Написано е с почерка на Бадълсмиър — обясни Бранкиър. — Както и останалите.

Корбет погледна изпомачкания лист и фаталното му послание:

„Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

— Това е предупреждението на убиеца.

Корбет сложи пергамента на масата пред Великия магистър. Дьо Моле го огледа.