Огньовете на сатаната

— Ами вече получихме заповеди. Всеки тамплиер, който бъде видян в Йорк, ще бъде незабавно арестуван. В общината се шушука, че кралят е изпратил вестители до управителите на всички пристанища с нареждане да задържат всеки пристигащ в страната тамплиер, както и всички писма с техния печат. Й най-сетне, смъртно наказание заплашва всеки тамплиер, който се опита да напусне страната.

Корбет се изправи.

— Надявам се само — заяви той, — че Негово величество знае какво прави. Тамплиерите се намират под прякото управление на папата. Всяко посегателство срещу тях — добави сухо той — се счита за посегателство срещу самия Божи наместник.

Секретарят хвана Клавърли за ръката и двамата влязоха в сградата.

— Кралят пет пари не дава за тамплиерите — продължи Корбет. — Той и неговите лордове умират да сложат ръка на тяхната собственост. Но както и да е, Клавърли, какво друго имаш за мен?

Клавърли му подаде малък свитък пергамент.

— Лошите новини стават все по-лоши — отвърна той. — Накарах моите подчинени да ми направят списък с всички, които имат достъп до топилни, разрешителни за внос в Йорк и кандидатствалите за строителни разрешения.

— И? — попита Корбет, въвеждайки Клавърли в стаята си.

— Виж сам.

Корбет разви пергамента. И трите списъка бяха много кратки. Той разпозна имената на някои от водещите съветници и търговци на Йорк, включително Хюбърт Сийгрейв, винар и собственик на хана „Зелената мантия“. Все пак единственото име, което присъстваше и в трите къси колонки, бе това на ордена на тамплиерите. Те притежаваха ковачници и топилни в Йорк, имаха право да внасят хранителни продукти и други стоки в града, а също така бяха собственици на жилищни сгради под управлението на своя домакин, вече покойния сър Гуидо Ревъркийн; очевидно той бе искал разрешение от кмета и градския съвет да строи и обновява някои от тези здания. Корбет изстена и хвърли пергамента на леглото.

— Нищо от това не ми помага! — възкликна той.

Клавърли му подаде една златна монета.

— Отидох да се видя с мистрес Джокаста. Тя ти благодари за подаръка, но с оглед на миналото си смята, че е по-добре да ти го върне. Помоли да огледаш внимателно монетата, особено ръбовете.

Корбет го направи и забеляза по тях мънички червени следи.

— Какво е това? — попита той, застърга с нокът едната и тя падна.

— Мистрес Джокаста смята, че е восък. Също така каза, че златото е много старо. — Клавърли приседна на едно столче и разкопча колана си. — Очевидно този метал е като плат, с различен строеж и изработка: това злато тук е меко, много скъпо и в днешни времена се среща изключително рядко.

— Но защо им трябва на тамплиерите да секат свои собствени монети? — попита Корбет.

— Не зная, сър Хю. Може би са разорени и започват да топят натрупаното злато, или просто са намерили съкровище и не желаят да го предадат на краля. Но виж, сър Хю, пътувах бързо, а пътят беше прашен…

Корбет се извини и му наля чаша вино. Едва свършил с това и Ранулф връхлетя в стаята, оплаквайки се на висок глас, че е търсил господаря си под дърво и камък. Но когато Корбет му подаде чаша вино, той забрави сръдните.

— Слава Богу, че дойде, Клавърли! — възкликна слугата между глътките. — Както вече казах, това имение е заприличало на гробница.

— Направи ли проучване къде са били тамплиерите в Йорк сутринта, когато беше нападнат кралят? — попита Корбет.

— Да, и не открих много. Очевидно един от тях е напуснал рано града.

— Да, това трябва да е Бранкиър.

— А един от стражите близо до Ботъм Бар със сигурност е видял Великия магистър и останалите да се срещат и потеглят заедно.

— Но какво са правили преди това?

— Ами едноокият, Симс, очевидно е прекарал голяма част от времето си в хана, зяпал слугините, а после поскитал доста и е бил видян на много места.

— А покойният Бадълсмиър?

— Някои пристави си го спомнят как се е разхождал сред сергиите близо до Пейвмънт. Определено са го видели да стои на площада заедно с младия сержант, докато са окачвали трупа на Мърстън.

— Ами дьо Моле и Легрейв?

— Дьо Моле наистина е посетил златаря, но Легрейв е прекарал голяма част от времето си по улиците. Ходил е в квартала на ръкавичарите и са го видели да прави покупки. Като че ли е пазел входа, докато дьо Моле е бил вътре.

— Значи всеки от тях е можел да се промъкне в хана близо до „Тринити“, където се е спотайвал Мърстън?

— Да, можели са — отвърна Клавърли. — А, и още нещо. — Помощник-шерифът отпи глътка вино. — Доста по-късно следобед стражите при Ботъм Бар си спомнят как един сержант-тамплиер, същият русокос младеж, когото са видели да се разхожда с Бадълсмиър, напуснал града. Яздел бързо и крещял на хората да се отдръпнат от пътя му.

Корбет въздъхна.