Огньовете на сатаната

— В действителност съседното парче земя не ти трябва, за да строиш на него други сгради — намеси се Ранулф, — а защото смяташ, че там може да откриеш още съкровища.

— Само че си допуснал една грешка — добави Корбет. — Използвал си едни и същи калъпи и за восъчните печати, и за златото. По ръбовете на някои от златните монети се е набил червен восък.

— Има и други търговци — измънка Сийгрейв, без да вдига очи. Сетне дръпна ръка от плота и Корбет видя потните следи, оставени от пръстите му.

— Мастър Сийгрейв — обади се Клавърли. — Ти си виден гражданин. Същински принц сред търговците. Ханът ти се е прочул, не само в Йорк, но и далеч извън стените на града. Роден си и си отраснал тук. Чувал си легендите: как някога римляните са построили на това място голям град и как преди царуването на Алфред викингите са си направили тук крепост, в която трупали плячката си. Тук не е необичайно да се намерят няколко чаши и монети. По какво си изровил ти?

— Можем да си отидем — прибави Корбет — и да се върнем с кралските войници. Те ще обърнат целия хан и ще разровят всеки сантиметър земя. — Той се наведе над писалището. — Погледни ме, мастър Сийгрейв.

Търговецът вдигна уплашен поглед.

— Толкова лесно ми се струваше — избъбли той. — Различни търговци, по различно време. Знаех, че ще си държат езика зад зъбите. Все пак, сър Хю, кой възразява да му се плаща в злато? Но вие сте намерили восък, набит в ръбовете?

Корбет кимна.

— Е, Бог знае как е попаднал там.

Сийгрейв стана, бутна стола си назад и се усмихна мрачно, когато видя ръката на Клавърли да се насочва към камата.

— Не се тревожи, помощник-шерифе, няма да бягам, нито ще правя глупости. Искам да ви покажа какво съм намерил.

Търговецът излезе от стаята си. Няколко минути по-късно се върна с несигурна стъпка, като мъкнеше малък сандък, около две стъпки дълъг и една висок, стовари го върху писалището и отметна капака.

— Мили Боже и всички ангели! — възкликна, Ранулф загледан в купчината златни монети вътре.

— Има и още — добави Сийгрейв.

Той излезе, върна се с кожена торба, развърза връвта й и изсипа скъпоценните предмети до сандъка: златна, обсипана със скъпоценни камъни дарохранителница, инкрустиран със седеф рог за пиене, две чаши с дебел слой сребро отвътре, изображение на Агнеца от чист нефрит, кръст за носене на гърдите с аметисти в четирите му краища.

— Голямо богатство — промълви Сийгрейв. — Намерих го преди около три месеца, когато строителите копаеха в градината. Бяха спрели заради студа и снега. Децата ми си играеха в изкопа. В единия му край намерили камък от улична настилка със странни знаци. Слязох да проверя. — Той помълча малко. — Не знам дали беше канавка или улей за чиста вода, но беше направен от бряст. Пъхнах ръка вътре. — Ханджията поклати глава. — Струваше ми се, че сънувам. Вадех торба след торба, всичките пълни с монети. — Изведнъж раменете му се отпуснаха. — За Бога, сър Хю, как бих могъл аз да изсека такива монети!

— Но те изглеждат толкова нови! — възкликна Корбет. — Кръстовете от двете им страни, червеният восък по ръбовете.

— Направих дискретно проучване в хрониките и летописите на града — отговори Сийгрейв. — Някога Йорк се е казвал Йорвик. Викингските пълчища са си направили лагер тук. — Той посочи скъпоценните предмети, които блестяха на писалището. — Може би някой от главатарите им е заграбил църковно злато и го е претопил, но бидейки суеверен, е изсякъл кръст от двете страни на монетите.

— Свещници — обясни Клавърли. — Сър Хю, трябва да е имало свещници, което обяснява наличието на червен восък.

Корбет вдигна златото и остави монетите да изтекат между пръстите му.

— Странно — промълви той. — А аз, умникът, си помислих, че са прясно сечени.

— Така е — отговори Сийгрейв. — Който и да е направил тези монети, сър Хю, никога не ги е използвал, а ги е скрил заедно с останалата част от съкровището. Трябва да са му донесли същия лош късмет като на мен. Дървените тръби бяха обгорени, както и земята около тях. Не знаех какво да правя — продължи той. — Беше ми омръзнало да ми плащат с лоши сребърни монети, а ако бях предал съкровището на хазната, каква награда щях да получа? Само дето кралските служители щяха да ме разпитват, да намекват, че съм го откраднал и да използват всички възможни законови уловки, за да го задържат за себе си. И каква част от това тук, сър Хю, щеше да попадне в хазната? Кралските служители не са по-различни от кралските винари — всички бъркаме в меда.

— Можеше да се обърнеш към самия крал — упрекна го Корбет.

— И за това си помислих — отвърна Сийгрейв, — в деня, в който дойдохте тук. Бях на път да си призная, но… — Той сви рамене. — Вече бях затънал до шия. Бях изчакал кралят да дойде в Йорк. В града имаше страшно много непознати — велики лордове, служители на двора, слуги с ливреи: прекрасен момент да похарча златото. Придворните доставчици купуваха стоки и пазарите въртяха оживена търговия. — Лицето на Сийгрейв се сгърчи и по пребледнелите му бузи рукнаха сълзи. — А сега загубих всичко — изломоти той.