Огньовете на сатаната

— Ако искахте да кореспондирате с някого извън стените на това имение, чак толкова трудно ли щеше да ви бъде? — попита Корбет. — За Бадълсмиър е било съвсем лесно да се измъкне. Сигурен съм, че мосю дьо Краон има писари и куриери, които да изпълняват поръчките му, така че двамата винаги да са осведомени какво става.

Корбет помълча, загледан в прозореца. Бурята беше преминала, но дъждът все още трополеше по стъклата.

— В крайна сметка — промърмори той, — трябва да призная, че допуснах ужасна грешка. — Сетне огледа всички около масата. — Мислех, че в този орден цари поквара, но както във всяка затворена общност, и тук има добри и лоши хора. Монсеньор, за подозренията си към теб и останалите братя се извинявам. — Корбет потърка лицето си с длани. — Но се чувствам изморен и сърцето ми е другаде. „Veritas in ripa“ — промърмори той. — Истината е на речния бряг. — Секретарят погледна Легрейв. — Това е написал Бадълсмиър на стената в килията си, преди да се обеси. Той също се е досетил кой е убиецът. Може би е видял нещо. Може би е осъзнал колко близо е бил Легрейв до „Тринити“, когато кралят бе нападнат. Роден за воин, Легрейв не е нито левак, нито десняк, ами борави с еднаква лекота с двете ръце. Когато си спомних убиеца в библиотеката и помолих моя слуга да изиграе ролята му, се обърках, но накрая се сетих как постоянно прехвърляше арбалета от едната в другата си ръка. — Корбет погледна Великия магистър — Ти знаеш ли какво означава надписът?

— Да, да, знам — отвърна дьо Моле. — „Ripa“ на латински означава „речен бряг“, а „речен бряг“ на френски е „la greve“.

Корбет отмести стола си назад.

— Бадълсмиър е знаел това — рече. — Но не е можел да предаде стар приятел, брат от своя орден. Още повече, е нямал доказателства, затова е успокоил съвестта си, като е оставил това загадъчно послание.

Корбет се изправи.

— Аз приключих. Монсеньор — заяви той. — Сред тамплиерите не съществува заговор или конспирация, а по-скоро, както вече обясних, имаше опит да се дискредитира орденът с цел Едуард Английски да бъде подтикнат да конфискува имотите му и по този начин развърже ръцете на Филип Френски. Легрейв бе оръдието на Филип Френски, но заговорът си има своите корени — Корбет насочи за момент поглед към дьо Краон. — Те се крият в онези тъмни души, които съветват френския крал.

— Аз също приключих — скочи на крака дьо Краон и столът му падна с трясък на пода. — Монсеньор, отказвам да стоя тук и да слушам тези безсмислици, тези обиди към мен и моя господар. Ще бъде подаден официален протест както пред Едуард Английски, така и пред ордена в Париж.

— Можеш да идеш, където си искаш — каза сухо дьо Моле. — Както вече спомена, ти си под защитата на френския крал. Нямам власт над теб.

Дьо Краон отвори уста да отвърне, но явно размисли и излезе от стаята, следван от облечения си в черно писар. Когато мина покрай Корбет, извърна очи към него секретарят трепна вътрешно, като видя ненавистта в очите му. Изчака, докато вратата се затръшне и гласът на дьо Краон, който крещеше да му доведат конете и останалите му слуги да се съберат, постепенно заглъхна.

— Той ще се върне в Йорк — заяви Корбет — и след това ще протестира най-красноречиво пред Негово величество. Утре по това време вече ще пътува към най-близкото пристанище, за да се върне във Франция. Сега обаче и аз трябва да вървя.

Той погледна към Легрейв, който седеше, вкопчил здраво ръце една в друга, втренчен в тъмнината, и устните му мърдаха беззвучно. Корбет все още се надяваше да му спести пълното унижение.

— Не можеш да си тръгнеш — заяви дьо Моле.

— Но ти ми даде дума!

— Когато приключим с този проблем! — сопна му се Великият магистър. — А още не сме приключили! — Той се обърна. — Сър Ралф Легрейв, какви отговори ще дадеш на тези обвинения?

Симс, който седеше до обвиняемия, го хвана за лакътя и го разтърси. Легрейв издърпа ръката си. Имаше вид, сякаш вижда нещо в сенките в другия край на залата.

— Как ще отговориш? — попита остро дьо Моле.

— Аз съм тамплиер — отвърна Легрейв.

— Обвинен си в ужасни престъпления — обади се Бранкиър. Всички твои вещи ще бъдат претърсени!

Легрейв се отърси от мислите си.