Огньовете на сатаната

— Но аз бях с монсеньор дьо Моле! — викна Легрейв и погледна към другия край на масата, но дьо Моле само се втренчи строго в него.

— Великият магистър е бил при златарите поне два часа — отговори Корбет. — А ти е трябвало да останеш отвън.

— Така и направих.

— Но ако погледнете нарисуваната от Бадълсмиър карта на Йорк, ще видите, че от Стоунгейт до хана в „Тринити“, където е бил Мърстън, може да се стигне само за няколко минути.

Дьо Моле свали ръце от устата си.

— Сър Хю казва истината — заяви той. — Ходихме при двама златари. По едно време излязох и не те намерих отвън.

— Обикалях сергиите! — извика Легрейв.

— О, да, така е — обади се Корбет. — И какво си купи?

Легрейв облиза устни.

— Ръкавици — отговори вместо него Бранкиър. — Така ни каза.

— И къде са те? — попита Корбет. — Не си купил само един чифт. Различни продавачи са готови да свидетелстват за това. Защо са му на човек повече от един чифт ръкавици? Ти си рицар-монах, Легрейв, не някакъв суетен царедворец.

— Къде са ръкавиците? — попита дьо Моле.

— О, ще откриете, че ги няма — вметна Корбет. — Виждате, че прахът, който е използвал Легрейв, може да бъде много опасен. Той цапа, прашинките му се набиват в тъканта. Веднъж използвани, те трябва да се унищожат. Легрейв е направил именно това. Изгарял ги е в разни усамотени кътчета на имението. Моите другари намериха останките.

— Лъжа! Лъжа! — развика се Легрейв и заудря с юмруци по масата.

— Можем да претърсим стаята ти — предложи Корбет. — Или да поискаме да ни покажеш тези ръкавици. Кой знае какво ще намерим там. Следи от веществото, което си използвал? То остава по ботушите и дрехите. Или може би недоизбърсани петна от кръв по ножа или меча ти?

— Ралф. — Бранкиър се наведе напред, вперил поглед в другия край на масата. — Имаш възможност да отговориш на тези обвинения.

Легрейв обаче не вдигаше очи.

— Бадълсмиър е изучавал и предупреждението на асасините — продължи Корбет. — Ето, посланието, забито на вратите на катедралата „Сейнт Пол“, гласи следното:

„Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.“

Корбет затвори очи.

„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

— Това предупреждение прочетох в манастира, когато бях дошъл с краля. Но другото, което ми бе предадено на моста над Уз, звучеше по-различно:

„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

— Същото важи за предупреждението, което мастър Клавърли е свалил от бесилката на Мърстън. — Корбет сви рамене. — Именно това ме накара да се замисля. Да не би участниците в тази зловеща игра да са били двама? Легрейв в Англия и дьо Краон във Франция? Легрейв е закачил своето предупреждение на вратите на „Сейнт Пол“, когато тамплиерите са минали през Лондон. Дьо Краон ми е предал втората версия на посланието, докато прекосявах Йорк. Също така е накарал някой от слугите си да закачат едно на бесилката на Мърстън, просто за да направят мистерията още по-голяма. — Корбет се усмихна мрачно на французина. — Ще трябва да кажеш на господаря си във Франция, че си допуснал сериозна грешка, не си преписал вярно посланието.

Френският пратеник остана неподвижен, с отметната назад глава, загледан в тавана, като не преставаше да глади с ръка рядката си червена брада.

— Но как направи връзката? — попита Симс. — Как разбра, че Легрейв и дьо Краон са съучастници в този заговор?

Корбет се обърна към него.

— При пристигането си тук — може и да не си спомняте това — ви казах, че съм получил подобна заплаха, но не споменах къде. По-късно, в разговор с всички ви, Легрейв нехайно спомена, че това се е случило на моста над Уз. Как би могъл да го знае, ако не са съучастници с дьо Краон? — Корбет посочи с пръст Симс. — Написа ли своя разказ, за цялата тази жалка история, както нареди Великият магистър?

Тамплиерът кимна.

— А ти, Бранкиър?

— Разбира се.

— А Легрейв?

— Бях прекалено зает — отвърна предизвикателно последният.

— Както и да е — намеси се Симс. — Аз не знаех, че предупреждението ти е било предадено на моста над Уз. — Сетне посочи Легрейв. — Спомням си обаче как ти каза това, а и Бранкиър води протокол на тази среща.

— Но това имение бе поставено под запрещение — обади се дьо Моле. — Никой от нас не е можел да влезе в Йорк, нито пък мосю дьо Краон да дойде тук.