Огньовете на сатаната

— В Англия — продължи Корбет, — започва истинското развитие на заговора. Крал Едуард някога се е бил в Светите земи. Асасините са извършили покушение над него. Подобни неща не се забравят лесно и естествено, когато намират забитото във вратите на „Сейнт Пол“ предупреждение на сектата, Едуард не го оставя без внимание. Тази новина смразява кръвта му. Той идва в Йорк, за да свика велик съвет. Среща се с благородния пратеник дьо Краон, за да уговори условията за женитбата. Нашият крал също е разорен, затова търси заем от ордена на тамплиерите.

— Ами предупреждението в Лондон? — извика Бранкиър.

— О, то е било поставено от един от вас. Юдата, станал таен агент на Филип Френски.

— Това са глупости! — каза троснато дьо Краон. — Глупави спекулации…

— Почакайте малко — отговори Корбет. — Докато е бил в Лондон, предателят не само е успял да постави предупреждението на вратите на „Сейнт Пол“, но и е посетил някои лондонски търговци, за да купи големи количества селитра, сяра и други вещества. Този тамплиер някога е служил в Светите земи и е научил тайната на странния огън, който гори така буйно, че и вода не го гаси. Когато се смеси с други вещества и до него се доближи открит пламък, той изглежда, сякаш пламъци са изригнали от ада.

— Чувал съм за него — рече Симс. Той постави невестулката си върху масата, погали я зад ушите и поднесе към муцунката й парче сушено месо. Здравото му око проблясваше. — Всички сме чували за него! — възкликна той. — Византийците са го използвали, за да изгорят една голяма мюсюлманска флота.

— Да, не е никаква тайна — намеси се дьо Моле. — В някои книги този огън е описан. Не анализираше ли и вашият францискански учен Бейкън подобни мистерии?

— Убиецът със сигурност е знаел това — отговори Корбет. — И едва ли е срещнал някакви трудности. Библиотеките и в Париж, и в Лондон се посещават от учени от всички ъгълчета на Божия свят. Самият огън се прави лесно, след като научиш какво трябва да купиш и как да го използваш. — Корбет вече не отместваше поглед от дьо Моле. — Ето че убиецът пристига в Йорк. Той смесва съставките и експериментира с тях тук, в горите до Фрамлингъм, далече от любопитни очи. Въпреки това плъзват слухове. Някои хора са видели да избухва адски огън. Затова една нощ той напуска имението и тръгва по пустия път към Ботъм Бар. На едно място спира, спъва коня си и отново експериментира със странния огън, за да се усъвършенства в употребата му. Същевременно, понеже е отличен стрелец, тренира и с арбалета, като пуска огнени стрели към дърветата; дори и в тъмното нито веднъж не пропуска целта. И така, всичко трябвало да бъде наред. Същата вечер обаче един продавач на реликви, Улфстън от Бевърли, вероятно подпийнал, е напуснал Йорк, за да продава евтината си стока из околните села. Любопитен и вечно жаден за нови истории, той видял огъня и бутнал коня си да се отклони от пътя. Убиецът не можел да позволи това — Улфстън щял да запомни и лицето, и коня му. Затова извадил големия си двуръчен меч и замахнал така силно, че разсякъл горкия човечец на две половини.

— Онова убийство? — кресна Бранкиър.

— Да, онова убийство — повтори Корбет. — Когато конят на Улфстън препуснал в тъмнината, убиецът осъзнал, че вече разполага с човешка плът, върху която да изпробва сместа. Освен това огънят щял да направи жертвата непознаваема. Останките му биват запалени, но в този момент убиецът чува, виковете на двете добродетелни сестри и техния водач, скрива се по-навътре сред дърветата и изчаква, докато отминат. След това напуска мястото и си прибира стрелите си. Изгорените парченца, драскотините по кората на дървото и тлеещите, обезобразени останки на Улфстън са единствените останали следи.

— Кой? — извика дьо Краон. — Кой е този убиец?

— След малко — подразни го Корбет. — Този убиец, мосю дьо Краон, вече е готов да опъне още по-нашироко мрежата си. Мърстън е сержант-тамплиер, много подобен на подмамения в Париж. Една вечер, преди Едуард Английски да влезе в Йорк, на Мърстън било наредено да отиде в един хан близо до „Тринити“, откъдето ще мине кралят. Трябвало да наеме една стая и да чака там.

— Мърстън беше убиец — прекъсна го дьо Моле. — Той извърши покушение над краля.

— Не е бил убиец — отвърна Корбет. — Само един глупак, изпълняващ заповедите на висш офицер. Той останал в стаята през нощта, както би направил всеки добър войник. Кралят влиза в Йорк и ти също, монсеньор, заедно с другарите си. Все пак един от тях се промъква обратно по уличките до хана, където го чака Мърстън, качва се горе, прерязва гърлото на сержанта и взема арбалета, който нещастникът е донесъл със себе си в града. Когато кралят минава по „Тринити“, убиецът пуска две стрели и едва не улучва Негово Величество.

Корбет се обърна, посочи един стол в ъгъла и нареди на Малтоут да го донесе. После седна, за да облекчи схванатия си кръст.