Огньовете на сатаната

Свидетелят на дьо Краон вече записваше припряно възраженията на господаря си. Дьо Моле се усмихна. Лицето му изведнъж се подмлади, сякаш му доставяше удоволствие да дразни пратеника на Филип. Корбет се запита какви ли са истинските отношения между Великия магистър и краля на Франция. Дьо Краон, объркан от мълчаливата усмивка на дьо Моле, отново седна.

— Сър Хю е тук — потри бавно ръце дьо Моле, — защото е ловец на души и търсач на тайни. — Той погледна Корбет през масата. — Времето минава — промълви. — Пада мрак.

Корбет стана и отиде до края на масата, така че да могат всички да го видят и той да ги гледа. Ранулф и Малтоут, спазвайки указанията му, застанаха до вратата. И двамата бяха опрели заредените си арбалети до стената.

— Някога — започна Корбет, — имаше един крал на Франция, набожен, но войнолюбив; благочестивият Луи искаше да забие на йерусалимските кули знамето на кръста. Но не успя, загина и венецът мъченически бе неговата награда.

Дьо Краон, забравил гнева си, вече го гледаше заинтригувано.

— По онова време — продължи Корбет, — този благочестив крал бе подпомогнат от тамплиерите, голям орден от рицари-монаси, основан по правилата, написани от самия свети Бернар. Те били обзети от една мечта, завземането и защитата на Светите места отвъд моретата. Годините минавали, нещата се променяли и ето че сега имаме един крал на Франция, потомък на свети Луи, на име Филип Хубави, който би предпочел знамената му да се веят над кулите на Лондон и Антверпен.

— Това е нелепо! — скочи на крака дьо Краон.

— Седни! — сопна му се дьо Моле. — И това е последният път, когато прекъсваш!

— Ала мечтите на Филип рухнали — продължи невъзмутимо Корбет, — затова в главата му се зародила друга идея. Това, което не можел да вземе със сила, щял да добие подмолно. Дъщеря му трябвало да се омъжи за единствения син на краля, за да бъде сигурен Филип, че един ден неговият внук ще седи на английския трон, но Филип трябва да плати за това. Налага му се да събере огромна зестра, но хазната му, както и тази на Едуард Английски, е празна. Затова той се оглежда и вижда великия орден на тамплиерите с неговите големи сгради, чифлици, добитък и съкровища. Наблюдава ги внимателно, понеже орденът е загубил голяма част от някогашния си идеализъм. Чуват се слухове за скандали — содомия, пиянство.

Корбет огледа събралите се около масата и забеляза как лицето на Симс едва забележимо поруменява.

— Говори се за странни обреди — продължи той, — носят се слухове за заговори и клики. В непочтената душа на Филип се заражда хитър план…

Дьо Краон понечи отново да стане, но дьо Моле протегна ръка и го спря решително.

— В самия орден на тамплиерите — поде Корбет — има действително много нередности. В него съществува и поквара, но той се намира под защитата на Светия отец в Авиньон. Всеки, който тръгне срещу тамплиерите, тръгва срещу папата, а Филип не може да си позволи това. Затова изчаква и най-сетне избира своя човек: тамплиер, който ще стори на своя орден онова, което Юда е сторил на Христос: предателство чрез целувка.

Тамплиерите се раздвижиха. Корбет се запита колко ли от тях поне са помисляли да изберат пътя, извървян от убиеца. Само дьо Моле остана невъзмутим, поставил ръка пред устата си, и наблюдаваше Корбет с поглед на котка, която се готви да се хвърли върху плячката си.

— Избран е нов Велик магистър на ордена. — Корбет се облегна на масата. — Той провежда велико събрание на ордена в Париж. Желае орденът да се обнови и шумно прокламира намерението си да постигне напредък във всичките провинции. Англия ще бъде първа. Той напуска Париж, слиза в Дувър и отпътува за Лондон, но преди да напусне Франция, скандалът избухва. Един тамплиерски сержант, глупав и лекомислен, бива заловен по подозрение, че се е опитал да убие Филип Френски. Понеже е отстъпник и вероятно се занимава с окултизъм, тамплиерът бива предаден на Инквизицията. Предполагам — усмихна се леко Корбет, — че ако бъда хвърлен в тъмниците на Лувъра и оставен на изтънчените мъчения на Инквизицията, ще бъда готов да се закълна, че черното е бяло, а бялото черно. Да ме прости Господ, но може дори да се отрека от вярата и семейството си, въпреки че мълком ще се проклинам като страхливец. За този сержант е било по-лесно — изпълнен с омраза и негодувание, той е отговорил с готовност на въпросите на Инквизитора, осъждайки себе си и ордена, на който някога е служел.

Бранкиър се наведе напред.

— Да не би да казваш, че сержантът не е извършвал никакво покушение?

— Той не е никакъв убиец — отвърна Корбет, — а просто изкупителна жертва. Филип не е бил нападан в Булонския лес, нито пък е минавал по Големия мост: това е съчинено единствено с цел да повярваме, че съществува някакъв зловещ заговор. Няма никакъв „Стрелец“ — продължи той, — нито пък тайни клики и заговори сред тамплиерите; само повсеместен ропот срещу тях, който подлият Юда е решил да използва.

Той погледна към дьо Краон, който грабна перото от ръката на своя писар.