Огньовете на сатаната

— Мърстън е бил мъртъв, още преди да се изстрелят онези две стрели — продължи той. — Трупът му вече е бил поръсен с гръцкия огън. След като пуска и втората стрела, убиецът подпалва прашеца и се спуска тичешком надолу по стълбите. Лицето и тялото си крие с парцаливо наметало, което е купил от някой просяк. Аз пръв стигнах до онази мансарда, но убиецът вече беше изчезнал, оставяйки ме да си блъскам главата как човек като Мърстън би могъл да пусне две стрели и след това да бъде почти изпепелен от онези жълто-синкави пламъци.

— А онзи действително ли е възнамерявал да убие краля? — попита дьо Моле.

— Не, това е било само началото. Всъщност убиецът — или по-точно Филип Френски — е искал да предизвика голям скандал в ордена на тамплиерите.

— Но защо? — изкрещя Бранкиър.

— За да може английската Корона да обвини ордена, да конфискува собствеността му и да напълни хазната си с неговите съкровища. Онова, което Едуард захванел в Англия, Филип Френски щял бързо да довърши. А ако папата започнел да недоволства? — Корбет сви рамене. — Филип щял да посочи Едуард Английски и да каже, че просто следва примера му. Така щял да унищожи ордена, да заграби земите и богатствата му, да напълни хазната си и да премахне движението, което постоянно му напомняло как неговият благочестив дядо е тръгнал на кръстоносен поход. Папата пък щял да обяви Едуард за главния виновник. Убиецът е знаел, че ще бъда изпратен да разследвам случая. Затова ми изпрати предупреждението и се опита да ме убие близо до Кланиците.

— Но по това време всички бяхме напуснали Йорк — обади се дьо Моле. — Когато са те нападнали, в Йорк е нямало нито един тамплиер. — Великият магистър разпери ръце. — Вярно, някой от нас би могъл да ти изпрати онова предупреждение, но…

— Ти никога не си ми изпращал предупреждение — заяви Корбет. — Нито пък тайнственият стрелец е бил тамплиер. Нали така, мосю дьо Краон?

Погледът на французина дори не трепна.

— Единствено ти — продължи Корбет, като го посочи с пръст, — знаеше, че съм тръгнал за двореца на архиепископа. Накарал си да ме проследят. Ти или някои от твоите хора сте уредили онова нападение и по този начин сте задълбочили мистерията.

— Ами Ревъркийн? — рече дрезгаво Легрейв, без да помръдне глава. — Никой от нас не е бил в имението, когато той е загинал.

— Не, не — отвърна тихо Корбет. — Но сте били тук в деня, преди да умре. Именно тогава убиецът е влязъл в лабиринта с гръцкия огън. Отишъл е до центъра му. На каменните плочи пред кръста има метален свещник с три свещи. Убиецът е поръсил с гръцки огън свещите, плочите и стъпалата, където е коленичел Ревъркийн.

— Разбира се — промълви Бранкиър. — И старият кръстоносец е запалил свещите, докато е редял молитвите си, мислейки единствено за Бога.

— Да — отвърна Корбет.

Той се обърна и направи жест към Ранулф, който стоеше в ъгъла. Слугата се приближи до него с малка паница. Корбет я постави на масата и се усмихна извинително на дьо Моле.

— Взех я назаем от килера.

Сетне стана и донесе една от многото свещи, които горяха в свещниците по перваза на прозореца.

— В паницата — обясни Корбет — има съвсем малка доза от сместа, с която се пали гръцкият огън. — Той вдигна поглед, когато чу тамплиерите да отместват столовете си назад. — Не, няма опасност.

После извади от кесията си дълго парче изсушен пергамент, постави го в паницата и запали единия му край. Огънят го обхвана лакомо и тръгна надолу към съда. Дори Ранулф подскочи уплашено, когато във въздуха изведнъж се издигна малък, но буен пламък.

— Ревъркийн е направил същото — рече Корбет, придърпа паницата и огледа внимателно черната следа на дъното й.

— Ревъркийн запалва онези три свещи и започва молитвите. Слабата светлина преди зазоряване му попречва да види разпръснатия около него смъртоносен прах. Свещите са запалени. Пламъкът стига до веществото, тръгва надолу по свещите, подпалва разпиляната по стъпалата прах и превръща Ревъркийн в жива клада. Какъв хитър начин да убиеш жертвата си, когато си далеч от местопрестъплението. Пламъкът гори силно — обясни той, като пусна паницата по масата, за да я разгледат всички. — Не само че е трудно да бъде угасен с вода, но и не оставя никакви следи, които да сочат кое го е причинило или как е бил запален.

Корбет отново седна на мястото си.

— Другите убийства са извършени по подобен начин. Питъркин, кухненският слуга, си е облякъл престилката и е взел парцалите, с които да хваща горещата скара, без да знае, че са посипани със същия прах. Докато е разравял въглените, през главата му е минало неясно подозрение. Спомнете си, неговите другари в кухнята са обсъждали смъртта на Ревъркийн и другите странни случки. Питъркин се е пошегувал, че във въздуха се носи миризма на сяра. Само дето сярата е била по дрехите му. Останалото знаете — продължи Корбет, без да сваля поглед от убиеца. — Парцалите около ръката му са прихванали огън от някой жив въглен. Човечецът се е опитал да ги потуши в престилката си. Тогава, разбира се, огънят се разпространил и Питъркин загина.