Олд Шетърхенд a.D.

На подканата, залегнала в погледа ми, той се отдава с изключителна словоохотливост. Разказва ми как „любовта към перото“ го принуждава да се откаже от многообещаващата съдийска кариера, за да стане журналист. Един вътрешен, непреодолим порив го е насочил към критиката и ето как станал по тази професия сътрудник на най-значителните немски вестници. За жалост обаче критиката заплаща под всякаква критика, а и било съвсем неизбежно да си спечели влиятелни врагове. Тези две обстоятелства, съчетани с третото, че тъкмо геният е най-често непризнат и най-много преследван, го лишили от всяка служба. С извинение известява как това пробило такава голяма дупка в кесията му, че преди няколко дни през нея се измушил и последният пфениг. Бил на път от Берлин за Виена, а жена му седяла с двете деца в една гостилница на Дрезден, пазена от келнерите за неплатена тридневна сметка. Една обиколка на дрезденските журналисти не довела до нищо и сега бях единствената му спасителна котва.

— От колко се нуждаете? — запитвам с намерението да съкратя работата.

— Кръгло сто и петдесет марки.

— Действително бих го нарекъл кръгло! Имахте право наистина, като окачествихте пред моето момиче работата като важна и неотложна. Но тя е важна и неотложна единствено за вас, за мен — не. На един гений, както се охарактеризирахте, подаяния аз не бива да давам. Но ще ви предоставя възможност да спечелите споменатата сума при мен за кратко време, като изготвите нов каталог на моята библиотека.

— Каталог? — пита онзи учудено. — Аз съм професионален критик, а не библиограф!

— Това общо взето не е пропуск, тъй като един критик трябва да притежава и квалификацията за съставяне на един използваем каталог.

— Вие май се подигравате!

— Ни най-малко! Готов съм да ви помогна по един пристоен начин, за да не се унижите. Но вие, изглежда, се удивлявате на моята отзивчивост.

— За което имам основание, понеже се нуждая от пари в брой, а не от работа.

— Когато аз се нуждая от пари, си ги заработвам. И тъй като вие не искате да работите, а настоявате за пари, явно се ръководите от максимата, че работата е за един, а парите — за друг.

— От какво се ръководя, хич не ви засяга! Отказвам се и от работата, и от парите ви. Сигурно самият сте затънал в дългове. Един писател, на когото не са останали някакви си мизерни сто я петдесет марки за някой колега в моите очи е кръгла нула, отбележете си това! Servus!6

Излиза с презрителен жест и се счита за твърде знатен да затвори вратата след себе си. Аз оставам с потиснатото чувство за „кръгла нула“. Един поглед към часовника ми подсказва, че е крайно време да отпътувам за Дрезден, ако не искам да изтърва комисионера на Фезенфелд.

Преди да напусна къщата, поглеждам към градината, където първият ми посетител от днешния ден, гимназистът, се размайва с наслада. Вероятно от отмъщение, дето не го зачетох с желания кичур от Винету, я кара през малините ми. За да не опустоши съвсем храстите, се сбогувам с него по най-бързия начин с препоръката да не пропусне обяда си в Дрезден.

По път за гарата срещам една дама в траур, която ме пита за жилището на хер Май. Описвам й пътя, без да й казвам, че аз съм споменатият. Сторех ли го, щях да изтърва влака. На гарата се лепва за мен един съгражданин, за да ме попита кога може да ме навести. Имал гости от Бреслау7 — един господин и една дама, които не искали у дома си да кажат, че са били тук, а не са Го видели. Утре вече нямало да ги има. Насрочвам четири часа, защото знам, че сега и бездруго няма да мога да довърша ръкописа преди осем часа, а ще трябва да пиша и през следващата нощ. Пристигам в Дрезден и за да не закъснея, заминавам с кола за „Ойропейшър Хоф“.

Тъй като комисионерът Хербиг никакъв не се вижда, трябва да чакам и си поръчвам вино — бира тук няма. На една маса закусват трима господа. След известно време се присъединява и четвърти, който бива наричан Хербиг. Отивам при него, съобщавам му името си и го питам той ли ми е телеграфирал сутринта от Лайпциг. Мъжът скача зарадвано, протяга ми ръка и извиква:

— Да, аз, аз! Аз съм от Нюрнберг, търговски пътник в областта на детските играчки. Там вие имате много приятели и читатели и аз съм натоварен да ви посетя, за да мога точно да опиша как изглеждате. Дайте ми ръката си!

Аз съм също така радостен да се запозная с хер Хербиг и му протягам безобидно ръка, но едва съм хванал неговата, той изревава:

— Олеле, ох! Спрете, пуснете ме! Вие сте побъркан! При неговия болезнен крясък всички присъстващи наскачат. Той държи десницата си с лявата ръка и подскача от крак на крак. Плащам виното и си тръгвам не особено доволен от себе си, задето не съм му стиснал по-здраво ръката. За известно време той трябва да се откаже от писането на телеграми, а и не само от това.