Орки

Ако би се осмелил, щеше да се разсмее на твърде мекото описание, което бе дала на ужасяващия си гняв, породен от споменатия „провал“.

— Но сега вече започвам да виждам в него и нещо положително — продължи тя.

— Милейди?

— Генерале, чувал ли си някога израза „плъх в капан“? Това, че главните сили на нашия противник се намират в самия край на тесен полуостров, несъмнено ни осигурява известни предимства.

— Пък и по право пантеонистите от Гривеста гледка би трябвало да се съюзят с нас срещу общия противник.

— Ще ги приема, само ако ми е от полза. Сега не съм в настроение да обсъждам подобни дреболии.

Той се зачуди кога ли въобще е в такова настроение.

— Освен това — продължи усмихнато тя, — според съгледвачите нашите бегълци също са там. Скоро ще отсечем главата на повече от една змия, Мерсадион. Какво е съотношението между нашите и техните сили?

— Армията ни е по-голяма от тази на унистите, милейди. Дори пантеонистите да се изправят редом с тях срещу нас, пак ще сме по-силни. — Той обаче се надяваше това да не се случи.

Тя замълча, предвкусвайки удоволствието от предстоящото клане. Това дори можеше да е последната битка, след която щеше да спечели жадуваното господство. И най-вече — да осъществи мечтаното възмездие над Върколаците.

Късовете месо бяха свършили. Лешоядите започнаха да крякат за още.

— Досаждат ми — реши тя. — Повикай стрелците.

Койла се срещна със Страк при една от къщурките, които Релстон бе отредил за орките. Тук бяха също Алфрей, Джъп и Хаскеер. Страк искаше да й разкаже онова, което бе научил от Криста, но се наложи да изчака.

Без да губи ценно време, тя докладва какво се бе случило:

— Прав беше, звездата наистина е там. Но доста се озорих, докато я намеря.

— Подробностите по-късно. Как изглежда?

— Червена, с девет лъча.

— Лесно ли се измъкна? — попита Алфрей.

— По-трудно беше да вляза. Мястото се охранява добре. Трябваше да се покатеря на една колона. Не зная обаче как ще се измъкнем от селището…

— Ти какво мислиш, Страк? — попита Хаскеер.

— Не зная. Ще измислим нещо.

— Съмнявам се Гривеста гледка да издържи дълго на обсадата. Предлагам да откраднем звездата и да си опитаме късмета сами.

— Й после какво — да се изправим срещу жителите на Гривеста гледка и Хоброу? Да не си се побъркал?

— Освен това — намеси се Койла, — струва ми се, че жителите на селището не заслужават подобно отношение. Не са ни сторили нищо лошо.

Хаскеер я погледна намръщено, но не каза нищо.

— Поне засега зависим от оцеляването на селището — реши Страк. — Няма как, налага се да им помогнем. Удаде ли се възможност, ще вземем звездата.

— Съгласен — кимна Алфрей.

— Има ли друго, капитане? — попита Джъп. — Защото не бива да се бавим — ще забележат отсъствието ни.

— Само да ви покажа нещо. — Страк бръкна в кесията си и извади звездите. Подреди ги една по една на масата пред тях. На лицето му се четеше вълнение. Взе две от тях и ги съедини.

— Това пък какво означава? — учуди се джуджето. После се пресегна и взе двете съединени звезди. Останалите също се наведоха заинтригувани.

— Койла вече знае за това — призна Страк. — Чаках подходящ момент да го покажа и на вас.

— Как го направи? — поиска да узнае Алфрей.

— Не мога да го обясня. Но гледайте.

Той взе двете съчленени звезди, после избра сивата с двата лъча, която бяха взели от Дроган. Сбърчи вежди, съсредоточи се и ги допря.

— Какво става? — попита Хаскеер.

— Шшшт! — скастри го Койла.

В продължение на около минута те го наблюдаваха как се бори с тях.

— Ето — обяви Страк накрая и им показа резултата.

Сега и трите звезди бяха съединени и изглеждаха като едно цяло. Офицерите си ги подаваха от ръка на ръка.

— Нищо не разбирам — призна Джъп. — Не виждам как се свързват, но…

— Странно, нали? — кимна Страк.

— Как го направи? — повтори Алфрей.

— Ами, първо само си играех с тях. После по някакъв начин… разбрах, че могат да се свързват. Сигурно и вие щяхте да го направите, ако ги бяхте държали достатъчно дълго.

Алфрей разглеждаше внимателно новообразувания предмет.

— Малко се съмнявам. Нямам представа как става този фокус.

— Не е фокус. Сигурно са предназначени за това.

— Защо? — попита Хаскеер, разглеждайки с нескрито подозрение звездите.

— Знам точно колкото и ти.

— Тогава би трябвало всичките да се сглобяват — подметна Джъп. — Опита ли се, Страк?

— Да, всеки път, когато имах свободно време. Но повече от три не успявам да събера. Четвъртата не пасва по никакъв начин. Може би ни трябва последната звезда, за да се получи.

— Но какъв е смисълът на това? За какво ли служат?

Дори Страк да имаше отговор на този въпрос, не им бе писано да го чуят. Отново забиха камбаните.

— По дяволите! — изруга джуджето. — Връщат се.

15.

Улиците бяха изпълнени с тичащи хора и препускащи коне. Каруци препречваха кръстовищата, отряди защитници заемаха местата си, граждани се въоръжаваха от сандъците с оръжия.