Орки

Всички, които го чуха или видяха какво става, потърсиха прикритие. Рояк стрели прелетя ниско над стената. Имаше поразени, но повечето стрели паднаха вътре в крепостта, предизвиквайки хаос и суматоха сред гражданството. Чуха се писъци, цвилене на ранени и изплашени животни. Знахари се втурнаха да превързват ранените.

Страк чу камбанен звън от далече. Погледна към най-близката наблюдателница, но никой от съгледвачите там не удряше камбаната. След това наведе глава, тъй като противникът отправи втори залп стрели. Беше приклекнал до един млад офицер. Двамата се спогледаха. Офицерът имаше изплашен вид.

— Първа обсада? — попита Страк.

Пребледнелият офицер едва намери сили да кимне.

— И те са изплашени също като нас, ако това ще ти помогне — успокои го Страк. — Помни, че животът на хората ти зависи от теб.

Младият офицер кимна отново. Този път изглежда бе повъзвърнал част от самообладанието си.

— Няколко минути ще си разменяме стрели с тях — обясни Страк. — Опитват се да ни държат приковани към укритията, за да могат да се приближат и да започнат да катерят стените.

Стрелците на защитниците го знаеха. Те отвръщаха на огъня, а сетне се прикриваха зад бойниците.

— Ще успеем ли да ги задържим? — попита офицерът.

— Не. Все някога стрелите ще свършат. Пък и техните офицери скоро ще ги вдигнат на щурм срещу стената.

Страк погледна към селището и забеляза, че се приближава фургон с вода, какъвто бе заръчал да докарат. Всъщност представляваше огромна дървена каца на колела, с поклащащи се отстрани ведра. При поредният обстрел върху фургона заваляха стрели. Две от тях удариха воловете, които изреваха жалостиво.

— Изправят стълбите! — извикаха от наблюдателницата.

Страк се надигна и надзърна над ръба. Към крепостта тичаха стотина носачи със стълби, насочили се към незаетите от защитници пространства между отделните бойни подразделения. Стрелците отново откриха огън и неколцина от носачите паднаха. Ала други веднага ги заместиха, а лъконосците на нападателите също подновиха обстрела на стената.

Той се наведе и погледна офицера в очите.

— Трябва да се постараем колкото се може по-малко от тях да прехвърлят стената. Защото скочат ли от тази страна, ще настъпи суматоха. А тези типове долу са истински фанатици.

Върховете на стълбите се показаха над бойниците, поклащайки се, докато мъжете, които ги придържаха долу, се опитваха да ги закрепят за стените. Стрелците и копиеносците отново се заеха да обстрелват носачите. Тъй като последните не носеха щитове, бяха особено уязвими и падаха на вълни.

Но неизменно местата им заемаха други и нови и нови стълби се удряха в стената. Защитниците се опитваха да ги изтласкват обратно. Една от стълбите се удари с трясък недалеч от мястото, където бе приклекнал офицерът.

— Скачай! — извика му Страк.

Двамата изтичаха при стълбата и я уловиха за горния край. Със силен тласък я бутнаха обратно. На стълбата нямаше никого. Тя се прекатури назад и падна върху войниците, които се разбягаха настрани.

Ала по другите стълби вече се катереха върволици от унисти, вдигнали пред себе си мечове и щитове. Страк и офицерът хукнаха да избутат следващата стълба. Когато я достигнаха, по нея вече се катереха трима-четирима унисти. С помощта на още неколцина оръженосци те успяха да отделят стълбата от стената. При втория опит я бутнаха в изправено положение, след това тя се наклони настрани и падна, а войниците върху нея нададоха ужасени писъци.

Нямаше време за отдих. Сега вече на стената се опираха едновременно по десетина стълби и защитниците не успяваха да се справят с всичките. Страк знаеше, че същото се случва и на други места около селището. Надяваше се само да няма някое слабо място, където противникът да осъществи пробив.

Докато тази мисъл му минаваше през главата, първият противник стигна ръба на стената и започна да се прехвърля през нея. Страк се изправи над него и го посече през лицето. Мъжът изпищя от болка и рухна обратно, събаряйки по пътя си трима-четирима свои събратя.

Миг по-късно над стената се появиха едновременно няколко унистки глави. За броени секунди поне дузина противници прескочиха стената и се озоваха на платформата. Някой трябваше да се заеме с тях. Страк се засили и блъсна единия, блокира меча му и го прободе. Мъжът падна от платформата. Над главата на Страк изсвистя нечие острие. Той се обърна и повали нападателя, като изрита трупа му през стената. Младият офицер също се бе вкопчил в двубой и засега се представяше добре. Отърва се от своя противник и се озърна за друг. Страк също бе въвлечен в поредния двубой.