Орки

Страк и офицерите му, заедно с неколцина оръженосци, хукнаха към определените им места. Другите орки бяха вече там, или пристигаха в момента. Извисявайки глас, за да надвие шумотевицата, Страк нареди да се разделят на предварително определените шест отряда по около четирийсет воини. Страк, Алфрей, Койла, Хаскеер и Джъп се насочиха към своите отряди. Десетник Кренад командваше последния отряд.

С одобрението на Релстон отрядите отговаряха за определени участъци от стената, заедно със защитниците на селището, но действайки отделно от тях. Имаха право да се прехвърлят навсякъде, където се налагаше подсилване на защитата.

— Не сваляйте поглед от наблюдателниците! — припомни им Страк. — Те ще ви подадат сигнал, ако трябва да се прехвърлите другаде! Камбаните също ще подават сигнали! — Системата не беше перфектна, но за момента не разполагаха с друга. — Няма да напускате позициите си без заповед на водачите!

Един по един командирите вдигнаха ръце, за да потвърдят, че са готови.

— По места! — изрева Страк.

Отрядът на Койла мина покрай него.

— Успех! — пожела му тя.

И другите отряди вече се отдалечаваха. Страк бе избрал за себе си южната стена, където бе най-голямата част от противниковата армия.

Стигна там след броени минути и веднага се зае да подканя оръженосците да се изкатерят по-бързо по стълбите. Накрая се изкачи и той и изгуби още около минута, докато разположи орките си. На платформата вече имаше няколкостотин доброволци от опълчението на Гривеста гледка. Страк се погрижи да не смесва отряда си с тях.

Той забеляза един млад офицер.

— Какво става?

— Погледни сам. От няколко часа са се построили отвън. — Офицерът кимна към полето пред стените. — А сега се започна.

Страк видя не една армия, а няколко. Унистите се бяха разделили на четири части, всяка от които по няколко хиляди души и се придвижваха към стените. Отзад се поклащаха покрити каруци. Фланговите подразделения се отдалечаваха настрани, Страк предположи, че целта им е да заобиколят селището.

— Ще ни ударят едновременно от няколко посоки — заключи той гласно.

— Оставили са си солидни резерви.

Поне още няколко хиляди души бяха останали във вражеския лагер, разположен в далечния край на долината.

— Много умно от тяхна страна — рече Страк и огледа крепостната стена. — Имаме ли фургони за вода?

— Не съм сигурен.

— А би трябвало. Огънят е една от най-големите опасности при подобна ситуация.

Офицерът изтича да предаде нареждането.

А отвъд стените разделената армия се приближаваше. Всяка от частите й се състоеше от две трети пехота и една трета кавалерия. Пешаците задаваха темпото на движение, което естествено бе бавно. Ала имаше нещо в неумолимото им придвижване, което вдъхваше страх.

Страк обиколи позицията, която бяха заели орките му. На фланга забеляза двама оръженосци от неговата дружина.

— Носкаа. Финдже — поздрави ги той.

Те отвърнаха на поздрава му.

— Какво ще предприемат, капитане? — попита го Финдже.

— Ако не броим дребното спречкване вчера, това е първата сериозна атака. Предполагам, че ще се придържат към установените правила. Усилени групи при вратите, стълби за стените.

— Но те са религиозни фанатици — припомни му Носкаа. — Никой не може да предвиди какво ще направят.

— Харесва ми как разсъждаваш, войнико. Винаги очаквай неочакваното. Но при обсада възможностите и на двете страни са ограничени. Ние сме тук, а те — там. Нашата задача е да запазим това положение.

— Да, капитане — кимнаха те едновременно.

— И поглеждайте към наблюдателниците — припомни им той. — Помагайте на защитниците с каквото можете. — И веднага добави: — Стига да не противоречи на моите заповеди.

Те кимнаха.

Страк продължи огледа. Когато приключи, не му оставаше друго освен, като всички останали, да наблюдава приближаването на врага.

През следващите два часа четирите части на унистката армия заеха позиция за атака от четири срещуположни посоки. Известно време защитниците и нападателите си разменяха предизвикателства и ругатни. Страк крачеше по платформата и окуражаваше войните си.

— Спокойно, момчета… задръж стрелбата… стойте по местата си… пазете си гърбовете…

А сетне се възцари тишина. Последваха серия пискливи изсвирвания от тръстикови свирки откъм унистката армия.

— Това е сигналът им! — извика Страк. — Приготви се за бой!

Оглушителен рев се надигна от редиците на нападателите и те се втурнаха едновременно от всички страни. От стените им отвърнаха с подобаващи викове.

Първата задача бе да се спре или забави приближаването на врага към стените. За целта до бойниците застанаха стрелци, които започнаха да обсипват настъпващата пехота с дъжд от стрели. Противниковите войници се скриха под вдигнатите щитове. Но все пак немалка част от стрелите намериха своята цел. Войници падаха в калта, пронизвани в окото, шията или гърдите. Падаха и коне, събаряйки ездачите си, и към тях от стените политаха копия.

На огъня отвърнаха около стотина вражески лъконосци, вдигнали оръжията си високо към небето, за да могат стрелите им да преодолеят височината.

— Обстрелват ни! — извика Страк.