Орки

Тук също имаше малка врата, за която отговаряше отрядът на Кренад. Но положението не беше цветущо. Унистите бяха успели да разбият вратата с горяща каруца и сега нахлуваха през отвора.

За късмет на защитниците пробивът бе достатъчно тесен и унистите не бяха в състояние да организират плацдарм, достатъчно устойчив, за да издържи, докато пристигнат подкрепления. Около вратата имаше купчини убити унисти. Но притокът на нашественици бе постоянен и не беше никак лесно да бъде прекъснат.

За да затвори пробива, Джъп прати трийсетина оръженосци, скрити зад щитове. Други трийсет трябваше да преместят каруцата и да изтикат вратите на местата им. Останалите, начело с Кренад и Джъп, се заеха да косят вражеските редици.

В началото силите бяха равни, но скоро орките и защитниците надделяха. Вратите се хлопнаха и унистите вътре бързо бяха довършени. Джъп тъкмо отпусна ръце, възнамерявайки да си поеме дъх, когато от кулата се разнесе тревожен сигнал. Съгледвачите трескаво им сочеха накъде трябва да се отправят.

Страк също отговори на призив за помощ. Но когато стигна северната стена, се оказа, че проблемът е дребен. Капитанът на Върколаците дори малко се разсърди, задето го бяха пратили за зелен хайвер, но беше доволен, че поне бе взел само десет оръженосци със себе си. Повече не посмя да откъсне от стената.

Сега се връщаше обратно, тичайки с всички сили, следван от Талаг и останалите. Ала когато свиха покрай една сграда и излязоха на прав участък от улицата, забелязаха отпред суматоха.

Право към тях по улицата препускаше в галоп самотен унистки кавалерист. По петите го следваше разгневена тълпа. Конникът бе успял да проникне през някоя разбита врата и някак бе преодолял първоначалната защитна линия. Сега се носеше изправен на стремената, обсипвайки хълбоците на коня си с чести камшични удари.

Изведнъж на улицата изскочи дете. Беше Айдан Галби.

Орките му извикаха да спре, същото сториха и хората от тълпата. Конникът продължаваше да лети напред, без да променя посоката.

Той блъсна момчето, претърколи го и го отхвърли настрани като парцалена кукла. Айдан остана да лежи по очи встрани от пътя.

Сблъсъкът бе забавил ездача, но не достатъчно, за да успеят да го спрат. Докато той размахваше камшика си над главата на разпенения кон, Страк и отрядът му го заобиколиха. Талаг и двама оръженосци уловиха юздите на коня. Ездачът обаче така съсече Талаг с меча си, че почти отдели главата от тялото му.

Дотича Страк и улови конника за пешовете на мундира. Дръпна го през седлото, събори го долу и го прободе в гърдите. След това се обърна да види как е Талаг. Но бързо разбра, че с него е свършено.

После се изправи и изтича при момчето. Нямаше никакво съмнение, че е тежко ранено. Беше в безсъзнание и дишаше повърхностно. Страк знаеше, че е опасно да го премества в това състояние, но то се нуждаеше от спешна помощ. Оркът се наведе и го вдигна внимателно на ръце.

На платформата над тях се показа Носкаа и попита какво да прави.

— Ти командваш, докато се върна! — викна му Страк.

След това се затича, притиснал момчето към гърдите си.

16.

Страк търчеше сред хаоса, стиснал в прегръдките си раненото дете. От всички страни ехтеше грохотът на обсадата. От платформите продължаваха да валят тела. Огнени езици се издигаха към небето. Обърнал гръб на стената, той се носеше право към сърцевината на селището.

Най-сетне стигна къщата на Криста. Бяха я пригодили за полева болница. Пред вратите се бе подредила опашка от носачи, които изчакваха реда си, за да вкарат ранените. Вътре в стаите се разпореждаха знахарите на селището.

— Върховната жрица! — провикна се той, като си проправяше път. — Къде е тя?

Един от помощниците му посочи стая, пълна със заети от ранени легла. Той изтича вътре. Криста стоеше при отсрещната стена, наведена над ранен войник. Тя вдигна глава и го видя. На лицето й се изписа шок и уплаха. Очите й се разшириха.

— Какво е станало? — извика тя и изтича да вземе детето.

Страк й обясни набързо.

Тя положи внимателно момчето на един сламеник и се надвеси над него.

— Айдан! Айдан! — Тя се обърна към Страк и рече: — Трябваше да е тук. Не разбирам как…

— Предполагам, че се е изгубил в суматохата, и е бързал да се върне при теб. Какво е положението?

— Нямам кой знае какъв опит. Но не изглежда никак добре.

Дотичаха знахари. Бяха местни лечители, съоръжени с кандила с ароматни свещички и торбички с билки. Те се скупчиха около раненото момче и започнаха да обсъждат развълнувано какво трябва да се направи. Не изглеждаха никак обнадеждени, нито кой знае колко компетентни. Но той не посмя да изкаже на глас съмненията си.

Погледна към Криста. Беше започнала да се отдава на мълчаливо отчаяние.

Той се измъкна незабелязано. Веднага щом излезе от къщата, се затича.