Орки

Отправи се към онази част от стената, където бе отрядът на Алфрей. Част от нея все още димеше от наскоро потушените пожарища, а върху платформата цареше хаос. Нападателите обаче бяха намалели значително. Страк си помисли, че силата на атаката им вече отслабва. Проправяйки си път през тълпата от защитници, той откри Алфрей при една от вътрешните стълби да изтрива кръвта от меча си. Дрехите му също бяха опръскани с кръв.

— Страк? — попита Алфрей. — Какво има?

— Детето на Криста Галби. Ранено е.

— Как е станало?

— Удари го кон. Един унистки ездач, който проникна в селището. Струва ми се, че е в тежко състояние.

— Какво му е?

— Беше в безсъзнание, когато стигнах до него. Струва ми се, че понесе по-голямата част от удара с гърдите.

— Някакво кървене? Рани? Разкъсана кожа?

— Не съм съвсем сигурен. Не видях кръв. Но дишането беше затруднено.

— Хъм. С какво го лекуват?

— Не зная. Около него се е събрала цяла делегация знахари. Нали знаеш как действат. Палят ароматични свещи и пеят монотонни песни.

— Ако е само това, няма да му помогнат.

— И на мен така ми се стори — призна Страк. — Ти имаш опит с подобни наранявания, нали?

— Много пъти. От падания и по време на битка. Поне половината от тях успях да спася. Разбира се, не мога да кажа колко тежко е състоянието му, преди да съм го видял.

— И аз си мислех, че там им трябва полеви хирург.

— Сигурно добре ще се погрижат за него, щом е син на Върховната жрица.

— Кой знае? Малко се съмнявам, като се има предвид какъв хаос цари в селището. Ще дойдеш ли да го прегледаш?

— А как ще погледнат на това? Ние не сме от техния народ.

— Криста сигурно ще ти бъде благодарна. Пък и ти имаш далеч по-голям опит от тукашните лечители. Лечението на подобни травми сигурно се основава на общи принципи. Все неща, които са ти познати.

Алфрей обмисли за кратко предложението му.

— Това няма нищо общо със звездата, нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Нали не си мислиш, че ако помогнем на сина й, тя ще е толкова благодарна, че ще… Не, виждам, че това не ти е било на ума. Глупаво беше от моя страна да го казвам.

— Наистина не е това. Той е само едно дете. Страда от войната като нашите малки.

— Много от нашите малки страдат от ръцете на човеците — подметна цинично Алфрей.

— Но не на тези човеци. Идваш ли?

— Да. — Той огледа сцената на стената. — Положението тук се поуспокои. Мисля, че ще се справят и без мен.

Алфрей предаде командването на един опитен оръженосец. После двамата със Страк се метнаха на коне и препуснаха обратно.

В къщата на Криста цареше същата бъркотия. Продължаваха да постъпват ранени. Двамата с мъка си проправиха път през тълпата, игнорирайки протестите на околните. Влязоха в стаята, като прекрачваха лежащите на пода и избутваха настрани носачите.

Групата знахари около матрака на Айдан се бе увеличила. Чуваха се монотонни припеви, миришеше на димящи билки. Самата Криста бе коленичила до момчето, заровила лице в ръцете си, и изцяло отдадена на отчаянието.

Страк и Алфрей застанаха до нея.

— Как е той? — попита Страк.

— Без промяна — отвърна Криста.

— Това е моят десетник — Алфрей. Той има доста богат опит в лечението на наранявания на бойното поле. Нещо против да зададе няколко въпроса?

Очите й светнаха.

— Не. Разбира се, че не.

Лечителите не изглеждаха толкова ентусиазирани, но не посмяха да възразят на жрицата.

— Какво е мнението ви? — попита ги Алфрей.

Знахарите размениха многозначителни погледи. За момент изглеждаше, че никой не възнамерява да отговори. Сетне най-възрастният, ако се съдеше по побелелите му бакенбарди, взе думата:

— Момчето има вътрешни наранявания. Вероятно и счупени кости — говореше така, сякаш обяснява на малко дете.

— И как смятате да го лекувате?

Знахарят придоби обиден вид.

— Прилагат се компреси и се палят определени билки, за да вдъхне успокояващия им дим — отвърна той леко надменно. — И, разбира се, отправяме молитвите си към боговете.

— Билки и молитви? Само това ли? Нужни са някои по-ефикасни средства.

— Ти лечител ли си? Изучавал ли си изкуството?

— Да. На бойното поле. Но ако питаш дали съм чел книги, или съм чиракувал на някой стар знахар — отговорът е „не“.

Старият лечител изду бузи.

— Опитът идва с възрастта.

— С цялото си уважение — отвърна Алфрей, макар за Страк да бе очевидно, че в гласа му няма и капчица уважение, — възрастта води и до закостеняване на възгледите. Говоря така, защото имам известни познания по въпроса. Според нашите представи отдавна не съм в първа младост. Също като теб.

Сега вече старият лечител изглеждаше оскърбен. Колегите му придобиха възмутен вид. В желанието си да се опре на по-голям авторитет, старият знахар се обърна към Криста.

— Госпожо, това вече е прекалено. Нима очаквате от нас да…

— Криста, нека Алфрей прегледа момчето — прекъсна го Страк. — Какво има да губи?

— Но, госпожо… — настояваше знахарят.

— Това е моят син и аз ще вземам решенията — спря го Криста. — Ако десетник Алфрей може да предложи друго решение, готова съм да го изслушам. В противен случай ще продължите с процедурите си. Моля ви, отдръпнете се за малко.