Отмъщението на стоманения плъх

Привлекателен, бързам да допълня, само за мен. По други стандарти майорът не би спечелил никакви награди. Челюстта му беше прекалено голяма, явно проектирана за изпъкване в нежелателни места, и на брадичката си имаше отвратителна трапчинка — явно от прекалено усърдно почесване.

Подозрителни сиви очички се криеха под маймунски увиснали вежди, а пещерообразните ноздри образуваха два подземни тунела. Това изобщо не ме вълнуваше. Видях само черния мундир на космическата армада, много награди за усърдна служба, крила и ракети на старши пилот. Той беше този, който ми трябваше.

— Добър вечер, сър, добър вечер — поздравих аз, сядайки до него. — Приятно ми е да се запознаем.

Той насочи към мен оръдията на носа си и изстреля гръмко кихане, сигнализиращо за края на току-що започнатия разговор. Усмихнах се и затегнах колана. Облегнах се в креслото, когато СНТ лайнерът се издигна в небето с крайцерска скорост. Част от крилата се прибраха в корпуса, а аз извадих бутилка и две чаши.

— Мога ли да ви предложа нещо освежително, благородни лет-майоре, като благодарност за дългата ви служба, отдадена на славното дело на Клизант?

Този път дори не си даде труд да изсумти, а просто почовърка в зъбите си с не много чист пръст, измъквайки парченца месо, останали от скорошния обяд. Внимателното им изучаване го убеди, че бяха прекалено големи, за да ги изхвърли и с видимо удоволствие ги запрати отново в устата си. Като човек с прости вкусове можех да му предложа нещо по-добро.

— Няма нищо по-хубаво за момчетата ни на служба. Това е нарколик.

Той за първи път ме погледна внимателно и по идея трябваше да се чуят звуци на трошене, когато устните му се разтегнаха в несвойствена за него усмивка.

— Ще изпия това — произнесе той със скърцащ глас и би следвало да го направи, тъй като тази малка бутилка струваше половината му месечна заплата. Нарколикът е най-прекрасната напитка, известна на човечеството, правена в мизерни количества от малко оскъден ботанически източник на малка планета на края на Галактиката. Утешаваща и омайваща, възбуждаща и стимулираща. Съдържаше всичко, което и всяко друго питие, плюс още много, без някакви особени ефекти на опиянение.

Лет-майорът взе предложената му чашка, наведе над нея пещерата на носа си и погълна питието.

— Не е лошо — проговори той, и аз се усмихнах на явното подценяване, сякаш то беше най-искрена похвала, и се представих с поредното си измислено име. Той размисли и съобрази, че би следвало в отговор и той да назове своето.

— Лет-майор Васко Хуля.

— Радвам се да се запознаем, сър. Може ли да ви налея още, тези чашки са толкова малки.

Малко след като лайнерът ни пресече звуковата бариера, почти обикнах този лет-майор. Той бе самото съвършенство, завършено съвършенство, без каквато и да е цицина съмнение или белег от неувереност. Точно както паякът си е идеален паяк, или прилепът-вампир — идеален прилеп-вампир, той беше идеален никаквец, негодник.

Когато духът му се повдигна, а езикът му започна да се заплита, анекдотите станах по-детайлни.

Лет-майорът за стрелбата:

— Никога не прави грешка, като гониш дребни групи, в сметката влиза само цялостният ефект. Следвай плана, поразявайки здания и машини, и завършвай обхода. На втория обход можеш да поразяваш и групи хора, но само големи, използвайки запалителни бомби. Тези бомби разпространяват и активизират огъня и затова убиват най-много.

Лет-майорът за почивката:

— Бяхме само двама и имахме дузина бутилки и кашон цигари — напълно достатъчно за два дни. Така че намерихме три момичета, една за резерва, нали разбираш, за всеки случай, и ги откарахме…

Лет-майорът за чуждопланетяните:

— Скотове. Няма да ме убедите, че можем дори да метезираме с тях. Абсолютно очевидно е, че Клизант е източник на целия разумен живот във вселената и единственото цивилизовано влияние…

Имаше още много подобни и можех само да кимам с глава. Възхищавах му се. Съвършен, както и казах. Което ме накара да подскоча от радост, тъй като това бе наистина информация, че след отпуската си е назначен в базата „Глупост“. Това беше първото му посещение в огромната база след много години служба в бойната флота… Съдбата направляваше хвърлянето на заровете.

Това, което трябваше да направя по-нататък, беше опасно, рискът беше много голям, но представящата ми се възможност беше изключителна. Според мен достатъчно добре изучих подробностите от живота на клизантското общество. Сега настъпи времето да разбера много ли съм научил. Тъй като тази част от общество, чрез която щях да си прокарам път напред, беше периферна, невоенна, а в сметката влизаха само военната прослойка. Тя господстваше на планетата във всички отношения и беше успяла да разпространи господството си и на други планети. Въпреки правилата на логиката и историята.

Явно е, че бях постъпил вече в армията. Записах се в космическата армада с чин лет-майор. Когато корабът започна да се снишава, готвейки се за кацане, приведох мислите си в действие.

— Не трябва веднага да се явяваш в службата, нали Васко?