Отмъщението на стоманения плъх

Планът беше възхитително прост и ме жегна иглата на ревността към този, който го беше измислил. Изискваше малко време, но много електронни схеми и оборудване. Всичко това ще трябва да се открадне. Въздъхнах и се протегнах. Денят беше уморителен, а по време на хипнотичния транс сънят ми съвсем не беше сън. И утре е ден. Темпът на преследване ще спадне.

Следващият и по-следващият ден бяха наситени с много работа. Бях стоманен плъх, изпълзял на повърхността и имаше нужда от много тичане. Градът се занимаваше с работите си, но бях сигурен, че преследването ми продължава, макар никога и да не се приближаваше близо до уютното ми гнезденце. Съединявах и запоявах микросхеми, крадях храна и други луксозни предмети както си искам. Клизант изглежда притежаваше много ниска крива на престъпността, защото срещу кражби от моя тип не се предприемаха почти никакви мерки. Или престъпният свят беше унищожен, или сега се бе настанил в правителството.

Да напусна града се оказа много по-лесно, отколкото ми се струваше. Ловко прикривайки се около контролно-пропусквателния пункт, забелязах, че начело на проверката стояха военни и тя се осъществяваше по добродушно военен маниер. Определена схема, даване на заповеди, изучаване на документите и слагане на печати, и заминавай. Надявах се, че този начин ще проработи достатъчно лесно. За да направя операцията си да изглежда военна, откраднах армейски камион. На смрачаване тикнах на пътя му робота.

Камионът, вибрирайки, спря, а шофьорът подаде навън глава и изруга. Повечето думи ги нямаше в езиковите ми уроци, и ги въведох в картотеката за по-нататъшно използване. Слава на небето — той пътуваше сам.

— От такъв го чувам — отговорих му аз, — не е хубаво така да се говори с щатен. Това е извънредна ситуация.

— Каква ситуация? — подозрително попита той.

— Такава! — ентусиазирано отговорих аз.

Иглата ловко се заби във врата му и той се строполи долу. Бях направил и нападение на складове за медикаменти. Облякох фирменото му облекло и заповядах на робота да върви след мен. Преди това отидох да взема нещата си. Те точно се поместиха зад сандъците с дехидрирана храна, формулярите в три екземпляра, ваксата за обувки и други съществено важни военни стоки. Облечен в червения мундир на войника, когото натиках в своя и оставих да спи в резиденцията си, казах „сбогом“ на робота си — единствения ми приятел на тази планета. Той нищо не отговори, но аз не се обидих.

Документите ми бяха приети с военна мълчаливост, изучени и одобрени, и бях свободен. Весело се понесох в нощта към втората фаза на плана ми. Физически това изискваше много тичане, кражба на различни коли, за да объркам следите, и дълго пътуване през централната пустиня към определен ориентир. Огромен каменен къс, който стоеше самотно, в морето от пясък. По форма напомняше гърне и на клизантски се наричаше „лонак“. Което и означава „гърне“ и ви дава някаква представа за размаха на фантазията им. Маскировъчната мрежа надеждно скри колата и цели седем дни се трудих неуморно, преди резултатът да ме удовлетвори. Бях построил със собствените си ръце робот-екскаватор, напълно осигурено подземно убежище на не повече от сто метра от планината „лонак“. Това беше финалната подготовка към третата фаза. Същата нощ пристъпих към изпълнението й.

Малкият ми самоделен предавател беше настроен и готов за работа, антената устремена точно в зенита. В полунощ го включих и към космоса се отправи тесен, точно насочен сигнал. Държах го включен точно трийсет секунди и след това го спрях.

Ето така. Сега е техен ред да хвърлят заровете и да направят следващата крачка. „Тях“ означаваше подразделението на Специалния Корпус, което организира тази фаза. Ако планът подейства, това „ако“ малко ме притесняваше, сигналът ми ще бъде приет от тях и само от тях. Широчината на канала беше много малка, а теснонасочената пеленгация бе невъзможна. Клизантците изобщо не трябваше да знаят за нея. В движение щяха да бъдат приведени огромни сили.

Най-добрите компютри ще започнат работа, гигантски ракети ще изхвърлят огън. Избраният метеорит ще се задвижи заедно с колекция съпътстващи отломъци. Далеч в космоса, зад пределите на клизантските детектори, метеоритът се движеше в посока на тази система, насочен към самотната скала — „гърне“. Трябваше да изчакам едно денонощие.

Знаейки отношението си към непродуктивното очакване, си направих малка вечеринка. Имаше хубава храна, в крайна сметка най-хубавата, която можех да намеря в консервираните дажби, и богат избор от първокласни напитки. Вино с мезе, а след това нещо по-силно. Като достоен завършек на вечерята запалих пура и включих джобния екран на минипрожектора и извъртях няколко черни-пречерни филма, купени в армейския магазин. Доста груба фалшификация, предназначена за войниците, но изглеждаше много привлекателно за мен — чергар в пустинята.