Отмъщението на стоманения плъх

Отпред не беше по-внушителен, отколкото отзад. Косите му бяха с пясъчен цвят, леко разредени на темето. Радваше се на зараждаща се гънка тлъстина и двойна брадичка, гладко избръснато незапомнящо се лице. И все пак, когато заговори с тон на стар учител, всички присъстващи офицери запазиха мъртво мълчание.

— Офицери, някои от вас, т.е. достатъчно трезвите, можаха да чуят взрива и да видят облака дим по пътя насам. Този взрив беше предизвикан от лице, проникнало във военната база и все още намиращо се на територията й, незабелязан в нашата среда. Нищо не наем за него, но подозираме, че е чуждопланетен шпионин.

Това, както можеше да се предположи, предизвика ахкане и ропот, и сивият човек изчака малко, преди да продължи.

— Провеждаме интензивно издирване на този шпионин. Доколкото вие, господа, се намирахте в непосредствена близост до местопроизшествието, възнамерявам да побеседвам с вас един по един, за да си изясня какво можете да знаете. Аз също мога да открия… Кой от вас е изчезналият шпионин?

Тази последна стрела предизвика само потресено мълчание. Сега, когато всички бяхме в подтиснато състояние, подходящо за кръстосан разпит, сивият човек започна да извиква офицерите по един. Бях двойно благодарен на привидението, което ме накара да ударя главата си в земята.

Съвсем не случайно ме извикаха трети. На какво основание? Общо сходство с телосложението на чуждопланетния шпионин Пас Ратунков? Бинтът? Някаква основа за подозрения все пак трябваше да съществува. Помъкнах се напред, едва местейки краката си, както и другите преди мен. Отдадох чест и той ми посочи стола до бюрото си.

— Защо не подържите това, докато си поговорим? — каза той замислено, предавайки ми сребърното яйце на датчик на детектора на лъжата.

Истинският Васко не би го познал, така че аз също не го познах. Просто го гледах с малък интерес — като че ли не знаех, че предава жизнено важна информация в намиращия се пред него детектор на лъжата и го стиснах в дланта си. Мислите ми не бяха толкова спокойни.

Хванаха ме! Разкри ме! Той знае кой съм и си играе с мен.

Погледна дълбоко в налетите ми с кръв очи и забелязах, че устата му леко се изкриви от отвращение.

— Добра нощ ли сте имали, лейтенант Хуля? — попита ме той, гледайки листа хартия и показанията на детектора на лъжата.

— Да, сър, знаете ли… Изпих няколко чашки с момчетата.

Именно това казах на глас. А си помислих ето какво: ще ме застрелят, право в сърцето! Представих си как този жизнено важен орган разплисква живата ми кръв в калта.

— Виждам, че неотдавна са ви понижили в чин. Къде са детонаторите ви, Пас Ратунков?

„Уморен съм… колко искам да се намеря в леглото“ — помислих аз.

— Детонатори ли, сър? — мигнах аз с червените си очи и вдигнах ръка да почеша главата си, докоснах бинта и си помислих, че не стои по-добре. Очите му се впиха в моите, сиви очи, почти еднакъв цвят с мундира му, и за миг долових зад спокойните му маниери сила и гняв.

— А раната на главата, къде сте я получили? Чуждопланетният ни шпионин са го ударили по главата.

— Паднах сър, вероятно някой ме блъсна от фургона. Войниците ме превързаха, попитайте ги…

— Вече ги попитах. Напили сте се, паднали, опозорили сте офицерския корпус. Махайте се и се изчистете, предизвиквате отвращение в мен. Следващия.

Вдигнах се на подгъващите ми се крака, без да гледам пронизителните зеници на тези студени очи, и тръгнах сякаш забравил за прибора в ръката си, а след това се върнах обратно и го оставих на масата, но той се наведе над документите си, като ме игнорира напълно. Разгледах бледия белег под редките му коси на плешивото му теме и си тръгнах.

Да излъжеш детектора на лъжата трябва умение, практика и тренировка. Имах всичко това. Може да се направи само при определени обстоятелства, а сегашните бяха идеални. Внезапен разпит без провеждане на тестове за нормална реакция на субекта. По такъв начин трябваше да изобразя красив граф на самописеца му. Страхувах се: от него, от нещо, от каквото и да е. Но когато задаваше въпроси, с които да ме вкара в капана, предназначен за разобличаване на шпионина, се отпуснах, защото ги очаквах и уредът го показваше. Въпросът беше безсмислен за всеки, освен за чуждопланетния шпионин. Доколкото той видя това, разпитът приключи, чакаше го още много работа.

Остро̀в седеше мъртво трезв с оголени очи, сякаш чинии, когато се върнах и паднах на пейката до него.

— Какво искаше? — проговори той с глух шепот.

— Не знам. Попита ме за нещо, което не знам, а после всичко свърши.

— Надявам се, че няма да поиска да поговори с мен.

— Кой е той?

— Нима не знаеш? — с потресаваща недоверчивост попита той.

Започнах да отстъпвам, прикривайки внимателно пълното си отсъствие на информация.

— Е, нали знаеш, че току-що пристигнах…

— Но всички знаят Край.

— Значи това е Той? — ахнах аз и се опитах да изглеждам толкова изплашен, колкото и той, и това изглежда подейства, защото той кимна, погледна през рамо и отново обратно, по-бързо.

Станах и отидох пак в тоалетната, за да прекратя разговора на това място. Всички знаеха за Край.

Кой беше Край?

Глава 11