Отмъщението на стоманения плъх

Изпращането ни в космически рейд дойде като панацея от всички беди. По-добре мила, спокойна война, отколкото подозренията и страховете, вълнуващи базата „Глупост“ през последните дни. Имаше внезапни инспекции, среднощни претърсвания, постоянни тревоги и звуци от маршируващи ботуши през цялото време. Бих се гордял с усилията си да посея семената на безпорядъка, ако и аз самият едновременно с това не бях жертва на този безпорядък. Плановете за нахлуването вероятно бяха стигнали твърде далеч, за да ги променят, защото въпреки цялото това вълнение все още се придържахме към графика. В деня „X“ минус два всички барове бяха затворени, така че процесът на изтрезняване на войските можеше да започне. Малкото истински алкохолици, като включвам към тях себе си и Остро̀в, бяха скрили бутилки, позволяващи ни да изкараме още малко, но дори и те свършиха, когато сандъците и куфарите ни бяха изпратени в гардероб и ни дадоха предварително опаковани бойни раници. Имах буркан спирт на прах, замаскиран като прах за зъби, който бях скътал за черни дни, които не се забавиха да настъпят при мисълта за настъпващите седмици без пиене, така че ние с Остро̀в привършихме моят „прах за зъби“ в деня „X“ минус един и това е. След една среднощна проверка и обиск ни събраха и, ходом марш, ни изпратиха в района за отлитане.

Флотата, ред след ред тъмни ракети, стоеше и ни очакваше зад портала. Извикваха ни по един и ни изпращаха на предназначените места.

Отначало мислех, че това е доста глупав начин да се организира нашествие: никакви планове, никакви тренировки, никакви маневри — нищо. Накрая осъзнах, че това беше идеалният начин да се подготви нашествие, което искахме да запазим в тайна. Пилотите имаха голям стаж в пилотирането и ще получат още по-голям в предстоящия полет. Войниците бяха готови да се бият, източниците за снабдяване — пълни. А някъде горе се намираха затворените каси с планове, ленти на курсовете и други подобни. Нищо от това нямаше да бъде открито, докато не се окажем в безопасност, с работещи двигатели за изкривяване на пространството, когато всички средства за външна комуникация не станат безполезни. Всичко това ни облекчаваше живота, т.е, на първо място на мен, доколкото имах малко възможности да се проваля що се отнася до това, което трябваше да знае всеки клизантец.

С голямо удоволствие открих, че ми беше поръчано да пилотирам десантен транспортьор. Това беше роля, която можех да изпълня с чест. Изпратеният ми съквартирант също не беше случаен, защото Остро̀в влезе в навигационната рубка няколко минути след мен и обяви, че ще бъде мой втори пилот.

— Чудесно — казах аз. — Колко часа си летял на някой от тези транспортьори клас „Павиан“?

Той призна, уви, малка цифра и аз го потупах по рамото.

— Провървя ти. За разлика от повечето първи пилоти, твоят стар чичо Васко не е егоист. За стария си сътрапезник няма жертва, която да не съм готов да принеса. Възнамерявам да ти разреша да ръководиш полета, а ако го направиш така добре, както се надявам, ще ти разреша да извършиш и кацането. А сега ми дай списъка на пътниците.

Благодарността му нямаше граници до такава степен, че той ми призна, че е напълнил писалката си за наистина черен ден с 100% спирт, и двамата опитахме по една струя. И вече с чувство на удовлетворение и с горящи гърла наблюдавахме как войниците минават със строева крачка и се вливат в товарните шлюзове далеч долу. След няколко минути в навигационната рубка влезе, набивайки крак, белокос полковник в бойно облекло.

— Входът за пътници е забранен — казах аз.

— Затворете си устата, лейтенант. У мен са лентите с курса.

— Е, тогава няма ли да ми позволите да ги получа?

— Какво? Вие или сте се побъркали, или се шегувате, и в единия, и в другия случай това се наказва с разстрел.

— Вероятно съм на границата, полковник, знаете, малко сън…

— Да? — малко се смекчи той. — Предполагам, че трябва да бъдем толерантни. На всички не ни беше леко. Но сега всичко остана назад. Победа за Клизант!

— Победа за Клизант! — отдадохме дължимото на ритуала. През последните няколко дни това ставаше често. Полковникът погледна часовника си.

— Почти е време. Подгответе командната цел — заповяда той.

Кимнах на Остро̀в, който веднага натисна правилното копче. На екрана се появи съобщение: „има готовност“. Станахме. След това надписът замига и се смени с ясно букви: „да се определи курсът“. Полковникът извади от чантата си контейнер с ленти и ни се наложи да се подпишем като свидетели на бланка, гласяща, че когато сме получили лентата, тя е била запечатана.

Остро̀в постави лентата в компютъра и полковникът удовлетворено изсумтя, че е изпълнил работата си и се обърна да си ходи. На прага направи прощален изстрел през рамо:

— И никакви приземявания на 10 G, които вие, дебилните пилоти, изглежда обожавате. Ако това се случи, ще ви дам всичките на военния трибунал.