Отмъщението на стоманения плъх

Чувах стрелбата отдалеч, над главата ми прогърмя и изчезна реактивен изтребител, след това стана много тихо. Нашествието се разпространяваше като веер от космодрума, оставяйки след себе си пълно безмълвие. И никой не се виждаше, когато минах непроверен през митницата и с шестото си чувство намерих пътя към бара. Първото, което направих, бе да изпия бутилка бира, а след това си налях малко антраско ландро и го подържах в устата си. Зад стойката се бяха наредили редици бутилки — нови и стари приятели. Отворих една от вратичките под стойката, търсейки кутия или чанта, и срещнах изплашените очи на младеж.

— Не мортигу мин! (Не ме убивай!) — закрещя той.

Говоря есперанто като туземец и му отговорих на същия език.

— Намираме се тук, за да ви освободим, така че не възнамерявам да ти причиня вреда — слухът за този разговор можеше да стигне до властите и исках да направя необходимото впечатление. — Как се казваш?

— Пир.

— А как се казва тази планета?

Този въпрос би трябвало да звучи много идиотски в устата на клизантски завоевател, но той беше прекалено изплашен, за да се учуди.

— Бурада.

— Чудесно. Радвам се, че реши да бъдеш откровен. И какво можеш да ми разкажеш за Бурада?

Беше прекалено изплашен, за да отговаря. Отвори уста, след това излезе от шкафчето си под стойката и се обърна да потърси отговора. Намери брошура, която мълчаливо ми подаде. Прочетох: „Прекрасната Бурада — курортен свят на западното…“

— Ограбваме и се гаврим с врага — произнесе зад гърба ми познат глас. Обърнах се бавно и видях на вратата моя полковник, който стоеше там и държеше гаусовка с израз на лицето, който можеше да се нарече само гадна ирония.

— И се приземяваме на 10 G при това — добави той, без съмнение назовавайки истинската причина за лошото си настроение. — Което не се наказва с разстрел, за разлика от първите две престъпления.

Глава 12

Пир изскимтя приглушено и се отдръпна, без да разбира думите на полковника, но позна тона и оръжието. Усмихнах се колкото може по-студено, тъй като разбрах, че ръцете ми се намират вън от полезрението на полковника — под стойката. Обръщайки се към младежа, посочих другия край на помещението и му заповядаха да отиде там. Докато се разиграваше това малко отвличащо действие, пъхнах брошурата в джоба си и извадих от кобура пистолета. Когато се обърнах обратно към полковника, видях, че той е вдигнал гаусовката си.

— Грешите — казах аз, — а също така оскърбявате събрат-офицер, който неотдавна е бил лет-майор. Помагам на нахлуващите ни сили, като преча на някой от войниците ни да се напие по време на бойни действия. И намирайки се на това място, взех пленник. Именно това се случи и ако нещо стане, моята дума ще бъда против вашата.

Той насочи дулото на винтовката към мен и каза:

— Ще се чуе само моята дума, че съм ви заловил в грабеж и съм бил принуден да ви застрелям, когато сте се съпротивлявали при арестуването.

— Трудно е да бъда застрелян — забелязах аз, позволявайки на дулото на пистолета си да се измъкне изпод края на стойката, докато не се прицели между очите му. — Аз съм отличен стрелец и един от моите дум-дум куршуми ще пръсне глупавата ви тиква.

Той явно не очакваше такава мигновена реакция от офицер-летец и се поколеба за миг. Пир слабо изскимтя в своя ъгъл и се раздаде глух звук. Предположих, че е припаднал, но бях прекалено зает, за да проверявам. Тази убийствена сцена продължи не повече от минута и бе невъзможно да се предскаже с какво ще свърши всичко това, когато изведнъж в бара влетя войник с полево радио. Полковникът взе слушалката и се върна към войната, а аз пъхнах две бутилки под китела зад гърба си и излязох през другия изход, прекрачвайки преди това Пир, който, както и предполагах, лежеше в безсъзнание и несъмнено се отърва по този начин най-лесно от всички. Изчезнах, преди полковникът да разбере, и отнесох пиенето на кораба, като го изпратих по служебния асансьор на Остро̀в.

— Не изпивай повече от една — заповядах аз, а гласът му отговори с радостен вопъл по комуникатора.

Сега бях предоставен на самия себе си. Възнамерявах максимално да използвам отворилата се възможност. Никой няма да наблюдава или пък да види придвижването ми, тъй като битката все още продължаваше да бушува и ще мога да направя наблюденията си. Разбира се, мен също могат да ме убият, но това е една от превратностите на опасната ми служба.