Отмъщението на стоманения плъх

Помислих, че скоро също ще бъда покойник. Бейз вдигна оръжието си и видях как побеляха ставите на пръстите й, когато натисна спусъка. Бързо направих много неща, започвайки с това, че се гмурнах под ствола на оръжието и се претърколих право под краката й. Оръжието гръмна, изстрелът едва не отнесе главата ми в това затворено ограничено пространство, но все пак не ме засегна.

Преди тя да успее да стреля още веднъж, хванах цевта на пушката и бързо я ударих по мускулестите ръце и направих много други неща, които обикновено не се правят на жени, освен в подобна ситуация. След това завладях оръжието, а също така получих обратно пистолета си, а тя лежеше до стената и този път наистина имаше за какво да поплаче. Ще мине доста време, преди да може отново да използва пръстите си — спрях се малко преди да счупя костите й.

— Чуйте, съжалявам — казах аз, прибирайки пистолета и заемайки се с архаичния затвор на пушката. — Просто в дадения момент не изпитвах желание да бъда убит, а това беше единственият начин да ви спра. — Поработих малко със затвора и изхвърлих всички патрони, като за всеки случай погледнах в пълнителя, но се убедих, че е празен. — Това, което ви казах, е истина. На ваша страна съм и искам да ви помогна. Но първо вие трябва да ми помогнете.

Беше озадачена, но се убедих, че съм привлякъл вниманието й. Изтри сълзите си с ръкав, когато й връчих пушката, а след това широко отвори очи, когато й предадох боеприпасите.

— Бих оценил, ако за миг оставите оръжието си незаредено. Ще разменя информация с вас, тъй като вие не желаете да я дадете даром. Съществува една организация, за която вероятно не сте и чували и която е много заинтересувана да изясни с какво се занимава Клизант. А той се занимава с междупланетни нашествия. Бурада е шестата в списъка и всичко изглежда така, сякаш това нахлуване ще бъде толкова успешно, колкото и всички останали.

— Но защо се занимават с това?

— Защо, не е важно, поне засега, доколкото лошите амбиции не са рядкост в различните политически системи на човечеството. Това, което искам да знам, е как. Как това нашествие е минало безнаказано при наличието на планетна отбранителна система?

— Винете за това консолосук — изръмжа тя, размахвайки пушката. — Не казвам, че женската партия не е допускала грешки, но нямаше нищо подобно на това.

— Не бихте ли могли да добавите няколко детайла към общия фон, доколкото се страхувам, че загубих нишката на разсъжденията ви.

— Ще ви дам детайлите. Мъже! — тя плю и очите й запламтяха гневно, като отново започна да изглежда привлекателна. — Женската партия донесе на тази планета века на просвещението. Имахме разцвет, търговия и никой не страдаше. Вярно, мъжете получиха право на глас може би няколко години след жените или не можеха да получат най-хубавата работа. Е, и какво? Жените страдаха от подобни и къде по-лоши неща на другите планети, а мъжете се разбунтуваха. Тези консолосук се пъхаха наоколо, нашепваха лъжи: правата на мъжете, долу гнета и други подобни. Разбуниха духовете на хората, завоюваха няколко места в парламента, безпокояха селската местност. След това идва еднодневната им революция, завземат всичко и получават властта. И всичките им обещания са лъжа. Превъзходство! Нищожества, всички до един. Нищо не разбират нито от управление, нито от война. Когато кацнахте и се появиха свинете ви, повечето мъже предпочетоха да избягат, а не да се бият, слаби глупаци. И по-скоро да се предадат, а не да се сражават. Аз никога не бих се предала.

— Вероятно са били принудени.

— Никога. Слабаци, и край.

Всичко това ме накара да спра и да помисля, а с мисленето дойдоха и всички подозрения, а след това се появи предутринната светлина на разкритието. Разноплановите парчета започнаха да се сглобяват в главата ми в определена картина и се опитах да не се възбуждам особено. Засега това беше само безформена мисъл, но ако тя задействаше, само ако задействаше!

Тогава ще мога да науча как Клизант е направил фокуса с нашествието. Толкова просто, както всички хубави идеи, и при това застраховано от всякакви случайности.

— Ще ми потрябва вашата помощ — обърнах се аз към Бейз. — Ще остана в космическата армада, поне за известно време, тъй като там може да науча нещо повече. Но няма да напусна тази планета. Именно тук клизантците са най-слаби и именно тук ще бъдат бити. Чували ли сте някога за Специалния Корпус?

— Не.

— Е, сега чуйте. Това е, ами, група, която иска да ви помогне. Работя за тях и те трябва да ме наблюдават. Видяха как флотата напусна Клизант и вероятно са я последвали тук. Това беше един от вариантите на развитие на събитията, планирани от нас. Точно сега около тази планета трябва да кръжи предавателна сонда. Тя ще транслира всички сведения на Корпуса и ще получим помощ и всичко, което ни потрябва. Трябва да получите достъп до предавател със средна мощност.

— Да, но откъде накъде? Защо трябва да ви вярвам? Може би лъжете.