Отмъщението на стоманения плъх

Имах чувството сякаш съм пропуснал много важна част от разговора. Беше ли това резултат от машинациите с мозъка ми или просто женски разговор?

— Подразбирам, че не, няма да го правим. Докато ти спеше, изпратих дълъг рапорт на Инскин, всичко, което ми разказа за плановете на Клизант и как ще устройват нахлуванията си и замислите им да се заемат с Корпуса, всичко.

— Поне с моето име ли се подписа? — обидено попитах аз.

Тя ме погали по ръката.

— Разбира се, скъпи. Това беше твоя работа и дори не бих помислила да си присвоя заслугите за нея.

Мигновено се преизпълних със съжаление за думите си и се извиних, а след това се извини тя: защото лошият ми характер вероятно бе свързан с модифицирането на мозъка ми и ние пихме, изглаждайки това недоразумение. Опитах се да се върна на въпроса.

— Значи изпрати доклада. А после?

— След това той тръгна по предавателен кораб от другата страна на това слънце и беше изпратен като псиграма на Инскин. Дойде отговорът му и той гласеше: „Съобщението е прието, поздравявам те. Връщайте се незабавно!“ Така че, както виждаш, ще трябва да се върнеш.

Изсумтях, след това вдигнах чашата.

— Мислиш ли, че ще се върна?

— Болен си, необходима ти е медицинска помощ, направил си това, в което се е заключавала задачата ти…

— Не те питам за това. Мислиш, че ще се върна?

Анжела се опита да изглежда свирепа, което тя не може да направи, ако не е сериозно, след това вдигна рамене по най-покорен начин.

— Разбира се, не. Ако се върнеш, нямаше да бъдеш мъжът, за когото се омъжих. Значи сега ще изтрием от лицето на планетата тези бесове, ще спасим Бурада и ще спрем нашествието.

— Не съвсем всичко наведнъж, но примерно това, което имам предвид. Трябва да се организира съпротивително движение с нашите съвети и материална помощ. Бейз трябва да се справи с това, но има още нещо, което има по-голямо значение дори от това. Трябва да вземем в плен Край или един от сивите му хора.

— Каква чудесна мисъл! Ако мислят, че имат понятие от мъчения, скоро ще научат доста неща. Спомням си как…

— Анжела! Съвсем не мисля за това. За миг в теб проблесна много от предишното, въпреки реконструкцията ти.

— Глупости! Признавам си, че мога да приложа една-две технически хватки, усвоени в онези дни, но мотивите ми са съвсем чисти. Лъвицата защищава лъва си, и прочее. Абсолютно оправдано.

— Да, може би е така, но съвсем не говорех за това. Искам един от сивите хора в лабораторията си, за да го подложа на изчерпателен анализ. Когато днес премахна двама от тази компания, не забеляза ли нещо странно в тях?

— Нищо особено. Може да се каже, че бях заета с друго. Само факта, че бяха недостатъчно топло облечени, защото кожата им беше много студена.

— Точно така. И те никога не се смеят, не демонстрират емоции, не клюкарстват, не разговарят, само ако не трябва да съобщят нещо важно и има много други привличащи вниманието дреболии.

— Какво искаш да кажеш, скъпи, че са зомби, роботи или нещо такова? Мислех, че подобни неща има само в космическите опери за деца.

— Смей се, смей се, докато има време. Не са роботи или нещо такова, тези типове са достатъчно живи. Просто не мисля, че са хора, това е всичко. Сред нас има чужди същества.

— Вероятно е по-добре да поспиш. Ще угася светлината.

— Не ме отвличай, дявол да го вземе! Мислех за това, откакто се срещнах за първи път с Край, така че не е плод на скорошното изпитание. Налице са всевъзможни доказателства. Клизантските войници смъртно се страхуват от Край и бандитите му и дори не говорят за тях. Сивите хора са отрязани от нормалния клизантски живот и във всички отношения се различават от тях. Така, сякаш не са един и същ народ. Мога да си представя как правят оглед на човешките планети и намират, че Клизант е напълно узрял, за да го унищожат. Стратифициран, милитаризиран начин на живот, всички в униформи. Всичко, което е трябвало да направят, е да сменят ръководството горе, и са на кормилото. Именно това и са направили. Не се появят на нито една маса за карти, толкова скъпи на военния ум, и все пак по-голяма част от времето изглежда именно те управляват всички неща.

— Е…

— Ето. Ти не си убедена, но започваш да се съмняваш. Значи ще ми помогнеш да си доставя образец от сив човек?

— Да ти помогна? — тя запляска с ръце от чисто момичешки ентусиазъм. — Че аз просто нямам търпение. Разбира се, може да е малко повреден, докато го доставя, но докато функционира по старому, това всъщност няма значение, нали?

Преди да успея да отговоря, влезе Бейз и хвърли на койката дрехи.

— Бързо се обличайте — заповяда тя. — Ботушите са най-големите, които можахме да намерим, надявам се, че ще станат.

— Има ли някаква причина за цялото това бързане? — попитах аз.

— Разбира се, че има. Навсякъде гъмжи с войска и тежко оръжие. Това здание е напълно обкръжено от неприятеля.

Глава 16

Ботушите бяха тесни, с изящни носове, но напъхах крака си колкото може повече.

— Проследили ли са ни дотук? — попитах аз Бейз.

— Не, разбира се, не. Не съм новак в тази работа. И откраднатата кола я няма тук, няма я.