Отмъщението на стоманения плъх

— Точно това, което ще ни бъде необходимо. Много ли ще се разорите, може ли застраховката ви да покрие загубите, ако бъдат унищожени за свободата на Бурада?

— Всички робономи на фирма „Фиртина“ охотно ще загинат, може да се каже дори с радост, ако имаха някакви емоции, за свободата. Макар, разбира се, те да не са способни да вземат в ръка оръжие, както и да извършат някакъв акт на насилие.

— Е, това няма да потрябва. За това можем да се погрижим и ние, нашата бригада икономи ще направи отвличаща вниманието маневра, която ще ни позволи да се измъкнем оттук. А сега се приближете, момичета, и ще ви изложа плана си.

Старият ди Грийсов мозък накрая наистина заработи. Стрелбата на заден план само ме стимулираше към по-големи усилия, докато в същото време се възнасях от радостен ентусиазъм. След няколко минути приготовленията бяха завършени и след половин час бяхме готови за атака.

— Знаете ли заповедта си? — попитах смътно осветения отдел за доставка, запълнен с роботи.

— Знаем, сър, да, сър, благодарим ви, сър — отговориха те с най-добрия културен акцент.

— Тогава се пригответе за изпращане. Това, което сега ще направите, е много-много по-добро от всичко, което някога бихте направили през целия си електронен живот на работа вкъщи. Когато кажа да тръгвате, вие излизате, всеки по програмата си.

— Много сте добър, сър, благодарим ви, сър.

Тук, в експедицията на фабриката, имаше повече от сто робота за главната ни отвличаща атака. Те стояха в стройни редици, бръмчейки и жадувайки да тръгнат. Предните редици бяха облечени във всевъзможни облекла, които успяхме да намерим, някои с униформени кепета, други с куртки, още по-малко носеха панталони. Голяма част от дрехите бяха пожертвани от ударничките, който факт внасяше малко разнообразие в новия ми воински статут. Наоколо имаше прекалено много загоряла плът, за да може един мъж да я игнорира напълно. Почти удоволствие беше да бъдеш за малко с роботите, чиито дрехи бяха разнообразни и не откриваха нищо интересно. Всеки от тях стискаше парче тръба или пластмаса, или някакъв друг предмет, напомнящ оръжие. В настъпващата суматоха тях, както се надявах, ще ги вземат за атакуващи хора. Погледнах часовника си и поднесох радиото към устата си.

— Готовност за всички части. Петнайсет секунди до нулата. Гранатохвъргачките да се приготвят. До последната секунда се дръжте по-далеч от прозорците. Тоест не се подавайте… Активирайте бомбите… Хвърляй!

От улицата се донесе серия глухи взривове, които ще бъдат подхванати от всички страни на зданието, когато момичетата хвърлят бомбите от горните етажи. В по-голямата си част димни бомби, макар към тях да са примесени няколко с раздразнителен и сънен газ.

Дадох на бомбите пет секунди до максималната гъстота, а след това включих прекъсвача на вратата на гаража.

— Напред, верните ми войнички, напред! — заповядах аз и всички леви крака се вдигнаха като един, и редиците на моята бригада роботи тръгнаха напред.

— Благодарим ви, сър! — сладко прозвуча в тези метални гърла глас със съвършена интонация и отстъпих, докато излизаха.

Сега се раздаде стрелба от горните прозорци, незабавно подхваната от войските навън. Всичко по плана. Петнайсет секунди след нулата, време за втората вълна.

— Всички други части робономи — тръгни! — заповядах аз по радиото.

В този момент от другите врати и изходи на фабриката в саваната на дима и газа трябва да излязат роботи. Не губех време за опити да организирам подслушване на вражеската командна връзка, но напълно можех да си представя какво ставаше сега. По-точно, това, както се надявах, което ставаше.

Зданието беше обкръжено, всичките им войски бяха готови, цитаделата ни се виждаше от всички страни, огряна от топлото, обедно слънце. След това внезапна промяна, дим, химически дразнители, обкръжили зданието от всички страни. Явен пробив — и ето го! Дзън, дзън! На ти, проклетнико, а Ейнджълин е точно пред мен, така че се държах за нея. Разпределението, бях сигурен, беше абсолютно случайно, тъй като на нея не й пукаше изобщо, дори да се бях хванал за една от полуголите бурадски куклички.

Безпомощното лутане из тъмнината предизвикваше леко объркване, особено когато наблизо просвистя случаен снаряд. Случаен, надявах се. Тази улица беше тясна и от двете страни блокирана с клизантски войници. Ако знаеха какво става, можеха да покрият улицата с кръстосан огън. Но да се надяваме, че в дадения момент са заети с робономите.

Всичко, което трябваше да направим, бе да пресечем двайсет метра открито пространство до многоетажното и многостайно здание от другата страна. Ако се доберем дотам незабелязано, ще имаме добър шанс да преминем през него до съседната улица. Ако и дотам се доберем незабелязано, то ще се разделим и през миши проходи, тунели, пътеки, да се надяваме, че сливайки се с гражданското население, ще изчезнем преди отсъствието ни да бъде забелязано. Да се надяваме.

Броях крачките, така че знаех, че почти стигнахме до зданието. Това значеше, че половината от нашите вече бяха в безопасност, когато наблизо се раздаде глас: