Отмъщението на стоманения плъх

— Търсеща група… търсеща група… — думите смътно стигнаха до мен през гърленото ръмжене на атакуващите плюшени мечета. Можех да ги отбия, макар използваните вместо мечове захарни пръчки да продължаваха да се чупят. Но даже и без захарните пръчки, един ритник в корема на плюшеното мече, и то пада и не му остава никаква сила.

С мечетата бих могъл да се справя лесно, ако на тяхна страна не бяха и проклетите дървени войничета. От тях ще се получи хубав огън и именно затова мислех, напипвайки клечка кибрит, когато едно от тях заби щика на малката си винтовка в ръката ми. Убоде ме, а аз премигах и отворих очи, срещнах погледа на мустакатото лице на гледащия ме доктор Мутфак.

— Тази тревога, трябва да кажа, наистина е в най-неудобното време. Направих ви инжекция за неутрализиране на хипнотичния наркотик. — Той държеше инжекцията в ръка и аз потърках ръката си мястото, където ме убоде. — В крайно неудобно време.

— Не го направих аз — изръмжах, все още събуждайки се само наполовина и желаейки да свърша с плюшените мечета.

— Лечението върви добре и за да започне всичко отначало, ще отиде много време. Регресирах ви до детството ви и — ух! Имали сте много интересно, да не кажа отблъскващо, детство! Трябва да ми разрешите да опиша този случай. Символът на плюшеното мече, нормално олицетворяващо топлина и уют, е бил преобразуван в подсъзнанието ви в…

— По-късно, докторе, ако позволите — дойде ми на помощ Анжела — въплъщение на златен шарм, тя се печеше на балкона и носеното от нея за тази операция парче тъкан заемаше примерно площта, която би заело крилото на пеперуда. Седнах, завъртях глава, намираща се все още в мъглата от остатъците на наркотика. Помещението беше колоритно и разкошно, с цяла стена, излизаща на балкона, със синьо небе и още по-син океан зад него, загнездило се високо на темето на хотел „Ринг Валичи“. Този хотел, предполагам, най-добрият на Бурада — напълно можех да повярвам в това — се намираше в центъра на лагуна и приближаването до него можеше да стане само по въздух или вода.

Това ни даваше възможност предварително да разберем за всякакви нежелателни посетители — такова предупреждение беше току-що получено. Редът за действие беше разработен старателно. По време на мозъчната сесия ми бяха обули плувки, в случай на извънредно положение, така че взех Анжела за ръка и на бегом тръгнахме към частния асансьор. Когато стъпихме в него, звукът от мотори на площадката над главите ни стана по-силен и отчетлив. Държахме се за скобите, когато подът на високоскоростния асансьор се изплъзна изпод петите ни.

— Чувстваш ли се годен за това? — попита Анжела.

— Просто съм малко сякаш в мъгла, но това ще мине. Мислиш ли, че този смукач на мозъци наистина разбира нещо от това?

— Предполага се, че е най-добрият специалист на планетата. Той ще изправи вложените в теб от Край изкривявания на психиката, ако изобщо някой може да го направи.

— Можеше да работи доста по-бързо. Вече три дена, а все още не сме се измъкнали от детството ми.

— Сигурно си бил ужасно момче. Подочух нещо за това…

Преди да мога да измисля рязко възражение, асансьорът, свистейки, спря и излязохме на равнището на водата. От закрития басейн към океана водеше стълба. Пазачът ни чакаше с готови акваланги, сложихме ги и се гмурнахме. Право на дъното — на разходка сред рифовете. Дори ако дойдат да проверяват, тук никога няма да могат да ни намерят. Включих звуковата връзка и извиках оператора.

— Търсенето не е кой знае какво — съобщи ми той. — Ще ви съобщя, когато стигнат до долното ниво.

С Анжела се гмурнахме по-дълбоко. Около нас изскочи и се повъртя рибка с цветовете на дъгата, а зелените водорасли се покланяха, когато минавахме покрай тях. Водата беше чиста и топла и бързо възстановяваше силите, мислите и бодрия ми дух. Влязохме в пещера, напълно обкръжена от корали, намерени по време на предишната ни разходка, и се разположихме на златистия пясък. Прегърнах с една ръка Анжела и тя се прилепи до мен и заради удоволствието, и за да се докосват маските ни. Можехме да разговаряме.

— Появи ли се нещо ново за Край и момчетата, му, докато докторът пробиваше сивото ми вещество?

— Намериха ги, но това е всичко. Сега, когато първият стадий на нашествието е завършен, клизантските въоръжени сили сякаш се разполагат за окупация. Те заеха огромната административна сграда, наричана Октагон, вероятно защото има осем страни, и изхвърлиха всички оттам. Изглежда са пренесли там голяма част от административните си операции, и един от сивите хора на Край е бил видян да влиза в тази сграда. Именно там би трябвало да са се окопали.

— Бих искал да знам, защо напуснаха предишната си резиденция?

— Несъмнено, страхувайки се от теб и безжалостното ти отмъщение.

Изсумтях, макар това да е доста трудно да се направи с маска.

— Ти само така си говориш, но кълна се във Велиал, тук има нещо повече от елемент от истина. Трябва да нанеса нокаутиращ удар на клизантската операция изобщо, но тези сиви хора изискват особено внимание. Първо трябва да пленим един от тях. Трябва да проникна в това здание.