Отмъстена любов

Е, реакцията му не беше необичайна. Може да бяха изгубили състоянието си, определяло предишния им статус, но старите навици умираха трудно. Правилата на глимерата за сдържаност все още диктуваха поведението им и изблик на неистов плач бе равносилен на това да легне насред масата на закуска и от корема й да изскочи извънземно.

- Прости ми, татко - пророни тя и се почувства като пълна глупачка. - Налага се да се извиня.

-Не... Почакай. Нали искаше да четеш.

Тя затвори очи, а кожата по тялото й се напрегна. До голяма степен целият й живот се ръководеше от умственото му заболяване и макар през повечето време с готовност да принасяше подобна жертва, тази вечер беше прекалено съсипана, че да придава фалшива значимост на нещо така безполезно като „работата" му.

— Татко, аз...

Едно от чекмеджетата на бюрото беше отворено и после затворено.

-Ето, дъще. Вземи в ръцете си нещо повече от откъс...

Елена с усилие отвори клепачи...

Наложи й се да се наведе напред, за да се убеди, че е видяла правилно. В ръцете на баща й имаше идеално подредена купчина от бели листове, дебела около три сантиметра.

- Това е моят труд - каза той простичко. - Книга за теб, дъгце моя.

На долния етаж на защитената къща в стил Тюдор, Рив чакаше до прозореца на дневната и се взираше в простиращата се отпред тревна площ. Облаците се бяха разпръснали и в небето се виждаше бледият полумесец. В безчувствената си ръка той държеше новия си мобилен телефон и тъкмо го беше затворил с ругатня.

Не можеше да повярва, че над главата му майка му лежеше на смъртното си ложе, а сестра му и нейният хелрен се надпреварваха с времето, за да успеят да пристигнат преди изгрева... но въпреки всичко това бизнесът му не спираше да напомня за отвратителното си съществуване.

Още един мъртъв дилър. Което правеше общо трима за последните двайсет и четири часа.

Хекс беше кратка и директна в обясненията си, какъвто беше стилът й. За разлика от Рики Мартинес и Айзък Ръш, чиито тела бяха открити до реката, този беше намерен в колата си на пустия паркинг на един мол с куршум в тила. Което означаваше, че колата е била откарана там с трупа в нея. Нямаше начин някой да е толкова глупав да гръмне мръсника на място, където със сигурност имаше охранителни камери. Не бяха научили нищо повече от полицията, така че щеше да се наложи да чакат вестниците и сутрешните новини по телевизията за повече информация.

Налице, обаче, беше проблем и именно той беше причината за изругаването му.

И тримата бяха купували от него през последните две нощи.

И заради това Хекс го беше обезпокоила в дома на майка му. Бизнесът с наркотици не само че беше извън закона, но и в него напълно липсваха закони. Балансът, постигнат в Колдуел, който позволяваше на Ривендж и останалите търговци от неговия калибър да въртят бизнеса си, беше много крехък.

Като голям играч той получаваше доставките си от трафи-канти в Маями, вносители от пристанищата на Ню Йорк, лабораториите на Кънектикът и производителите на екстази в Роуд Айлънд. Всички до един бяха бизнесмени като него и повечето бяха независими или с други думи не бяха част от организираната престъпна мрежа. Връзките им бяха стабилни и мъжете, стоящи от другата страна, бяха също така внимателни и безскрупулни като него. За тях търговията с наркотици представляваше просто размяна на пари и стока, също като в законните отрасли на икономиката. Пратките пристигаха на различни адреси в Колдуел и после биваха прехвърляни в „Зироу Сам", където Рали се грижеше за тестването, разпределянето и пакетирането на дози.

Това бе една добре смазана машина и им беше коствало десет години да отработят схемата, като се беше изисквала комбинация от добре възнаграждавани служители, заплахи за физическа разправа, действителни наказания и изграждане на взаимоотношения, които трябваше да бъдат постоянно поддържани.

Тримата мъртъвци бяха достатъчни да сринат целия установен ред, като причиняваха не само финансови щети, но и създаваха безредици на по-ниските нива, от които никой не се нуждаеше. Някой очистваше дилъри на неговата територия и партньорите му щяха да се почудят дали той не провеждаше наказателна акция или, дори по-лошо, дали някой не провеждаше такава срещу него. Цените щяха да се раздвижат, отношенията да се обтегнат, а информацията да бъде изопачена.

Налагаше се да се погрижи за всичко това.

Трябваше да проведе няколко разговора и да увери доставчиците си, че всичко в Колдуел е под контрол и нищо няма да възпрепятства продажбата на тяхната стока. Но за бога, защо сега?

Рив вдигна поглед към тавана.