Отмъстена любов

Когато Мадалина погали нежно лицето на малкото, Нала се пробуди с изгукване. Блестящите като диаманти жълти очи се фокусираха върху прекрасното лице на възрастната жена пред нея и тя се усмихна, протягайки пухкавите си ръчички. Пеленачето стисна пръста на баба си, а Мадалина вдигна поглед и се взря в Рив. В погледа й се четеше молба. И той й даде именно онова, от което се нуждаеше. Постави юмрук пред сърцето си и се поклони леко, потвърждавайки клетвата си още веднъж.

Майка му примигна, а сред миглите й проблеснаха сълзи и той беше облян от вълната благодарност, излъчвана от нея. Макар да не можеше да почувства топлината й, той знаеше, че телесната му температура се е покачила заради начина, по който позволи на коженото палто да се отвори.

Също така знаеше, че би направил всичко, за да спази обещанието си. Добрата смърт не означаваше само бързина и без-болезненост. Добрата смърт бе да оставиш делата си в ред, да преминаваш в Небитието удовлетворен, че обичаните от теб са в безопасност и получават нужните грижи. И макар да им се налагаше да преминат през периода на скръбта, да знаеш, че нищо не е останало недоизказано или недовършено.

Или пък нищо излишно не е казано, както в този случай.

Не можеше да предложи по-голям подарък на майка си, отгледала го по начин по-добър, отколкото беше заслужил. Само така можеше да се отплати за обстоятелствата, обграждащи мъчителното му раждане.

Мадалина се усмихна, а от устните й се откъсна дълга, пълна с благодарност въздишка.

И всичко беше, както трябваше да бъде.

35.

ДЖОН МАТЮ СЕ СЪБУДИ С ПИСТОЛЕТ В РЪКАТА, НАСОЧЕН КЪМ  отварящата се врата в другия край на празната спалня на Хекс. Пулсът му беше също така стабилен като дланта и той дори не примигна, когато светнаха лампите. Ако не му се пон-равеше вида на онзи, който беше отключил и натиснал бравата, щеше да прати куршум в гърдите на въпросната особа.

- Кротко - каза Хекс, влезе и затвори вратата зад себе си. -Аз съм.

Той пусна предпазителя и свали оръжието.

- Впечатлена съм - промърмори тя и се облегна на вратата. - Будиш се като тигър.

Застанала срещу него, отпуснала силното си тяло, тя беше най-привлекателната жена, която някога беше виждал. Фантазиите бяха нещо хубаво, но истинската плът беше още по-хубава и той си каза, че не би могъл да стои настрана от нея.

Джон чакаше. И продължаваше да чака. Никой от тях не помръдна.

Добре. Беше време да си тръгне, преди да се направи на глупак.

Той понечи да спусне крака от леглото, но тя поклати глава.

- Не, остани където си.

Добре. Но това означаваше, че се нуждае от някакво прикритие.

Пресегна се за якето и дръпна кожената дреха върху скута си, защото не само пистолетът му беше готов за стрелба. Както винаги беше твърд, което беше стандартно състояние при събуждане, а също така и проблем, когато беше в близост до нея.

- Връщам се веднага - каза тя, хвърли черното си яке на пода и се запъти към банята.

Вратата се затвори, а той зяпна.

Възможно ли беше да е... това?

Приглади коса, прибра ризата в панталона и бързо намести члена си. Който не беше просто твърд, а пулсираше. Погледна надолу към издутината под ципа на джинсите си и се опита да си внуши, че оставането й тук не означаваше задължително, че проявява интерес към креватни упражнения с него.

Скоро Хекс се появи от банята и спря до ключа на лампата.

- Имаш ли нещо против тъмнината?

Той поклати бавно глава.

Помещението потъна в мрак и той я чу да се приближава към леглото.

Сърцето му блъскаше бясно, членът му гореше и Джон бързо се дръпна настрани, оставяйки й достатъчно място. Когато тя легна, той почувства лекото раздвижване на матрака, чу как главата й докосна възглавницата и вдиша аромата й дълбоко в ноздрите си.

Не можеше да диша.

Дори когато тя въздъхна облекчено.

- Не се страхуваш от мен - произнесе Хекс тихо.

Той поклати глава, макар тя да не можеше да го види.

- Твърд си.

О, боже, помисли си той. Да, така беше.

Обзе го моментна паника, сякаш чакал бе изскочил от храстите и се беше озъбил срещу него. Беше му трудно да реши кое би било по-лошо: Хекс да посегне към него и той да изгуби ерекцията си, както се беше случило с Избраницата Лейла в нощта на преобразяването му или Хекс изобщо да не предприеме нищо.

Тя предложи решение на дилемата, като се обърна към него и положи длан на гърдите му.

- Кротко - каза, когато той подскочи.

След като Джон се успокои, тя плъзна ръка по корема му и когато обхвана члена му през плата на джинсите, той изви тяло върху леглото и отвори уста, за да изстене беззвучно. Нямаше встъпление, но на него не му беше нужно такова. Тя разкопча ципа и извади пениса му, последва шум от събличането на кожените й дрехи и хвърлянето им на пода.

Тя се покачи върху него, опря длани в гърдите му и го притисна към матрака. Когато в него се отърка нещо топло и влажно, той вече не се тревожеше, че членът му може да омекне. Тялото му неудържимо се стремеше да проникне в нея и нищо от миналото му не се изпречи пред инстинкта му да се съчетае.