Отмъстена любов

За миг си представи какво би било да се откаже от всичко, но това бяха пълни глупости. Докато Принцесата присъстваше в живота му, той трябваше да се задържи в бизнеса, защото нямаше да допусне мръсницата да сложи ръка на семейните богатства. Бог беше свидетел, че бащата на Бела беше направил достатъчно по въпроса с погрешни финансови решения.

Докато Принцесата ходеше по земята, Рив щеше да остане нарко барон на Колдуел и щеше да проведе нужните разговори макар и не от дома на майка си, и не когато семейството му се намираше в такава ситуация.

Бизнесът можеше да почака, докато се погрижи за близките си.

Но едно беше ясно. Занапред Хекс, Трез и Ай Ем трябваше да държат нещата още по-изкъсо, защото беше сигурно, че ако някой притежаваше достатъчно амбиция, за да отстрани дилъри от средно ниво, имаше твърде голяма вероятност да се насочи и към по-високи клечки като Рив. Затова сега беше важно за Рив да се появява в клуба. Да показва лицето си в тези нестабилни времена, когато бизнес партньорите му щяха да следят дали няма да побегне и да се скрие. По-добре щеше да е да бъде възприеман като някой стоящ зад убийствата, отколкото като страхливец, който дезертира от територията си, щом нещата загрубеят.

Без особена причина той отвори телефона си и провери за пропуснати повиквания. И отново нищо от Елена. Все още.

Вероятно беше заета в клиниката, затрупана от безбройните задачи. Разбира се, че беше така. А и нямаше опасност мястото да бъде нападнато. Беше доста отдалечено и отлично охранявано, пък и той щеше да научи, ако нещо се беше случило там.

Нали така?

По дяволите!

Намръщи се и погледна часовника си. Време за още две хапчета.

Запъти се към кухнята и тъкмо поглъщаше две таблетки пеницилин с чаша мляко, когато къщата беше осветена от фаровете на кола. Когато ескалейдът спря отпред и вратите му се отвориха, той остави чашата, заби бастуна си в пода и отиде да поздрави сестра си и семейството й.

Когато Бела влезе, очите й вече бяха зачервени, защото той й беше дал ясно да разбере какво предстоеше. Нейният хелрен беше плътно зад нея, понесъл на ръце спящата им дъщеря, а белязаното му лице беше мрачно.

- Сестро моя - каза Рив и пое Бела в обятията си. Докато я придържаше с една ръка, двамата със Зейдист удариха длани една в друга. - Радвам се, че си тук, приятелю.

Зи кимна с обръснатата си глава.

- Аз също.

Бела се отдръпна и бързо избърса очите си.

- Тя в леглото си ли е?

- Да, жената доген й е до нея.

Бела гушна бебето и Рив ги поведе нагоре. Стигнал до вратата на спалнята, той почука и изчака, докато майка му и вярната й прислужница се приготвят.

- Колко е зле? - прошепна Бела.

Рив сведе поглед към сестра си и си помисли, че това беше една от ситуациите, в които не можеше да е за нея стабилната опора, каквато му се искаше да бъде.

Гласът му беше дрезгав.

- Време е.

Бела стисна здраво очи точно когато тяхната мамен произнесе с треперещ глас:

- Влез.

Рив отвори едното крило на вратата и чу как Бела шумно пое въздух, но по-силно от това почувства емоционалния й спектър. Тъгата и паниката се преплитаха, наслагваха се една върху друга и образуваха солиден възел. Комбинация от чувства, която се срещаше само на погребения. И не бяха ли тези усещания ужасяващо на място в случая.

- Мамен - произнесе Бела и отиде до леглото.

Мадалина протегна ръце, а по лицето й се изписа радост.

- Моите обични. Най-обичните ми.

Бела се наведе и целуна майка им по бузата, а после положи внимателно бебето до нея. Тъй като майка им нямаше сили да го държи в ръце, до нея беше поставена допълнителна възглавница, която да подпира главичката на Нала.

Усмивката на майка им беше сияйна.

- Погледнете личицето й само... Няма съмнение, че ще бъде истинска красавица. - Тя вдигна мършавата си ръка към Зи. - А гордият татко се грижи за момичетата си с такава твърдост и кураж.

Зейдист се приближи към нея и стисна протегнатата към него ръка, поклони се и докосна кокалчетата й с чело, какъвто беше обичаят между тъща и зет.

- Винаги ще се грижа за тяхната безопасност.

- Напълно сигурна съм в това. - Майка им се усмихна на свирепия воин, който изглеждаше толкова не на място до дантелените дипли на леглото, но в този момент силите я напуснаха и тя отпусна глава настрани.

- Моята най-голяма радост - прошепна тя, загледана във внучката си.

Бела приседна на леглото и нежно помилва коляното на майка си. Тишината в стаята стана мека като пух, пашкул от покой, който обгърна всички им и разреди напрежението.

Във всичко това имаше само едно хубаво нещо: спокойната смърт, настъпила, както е редно, беше също такава благословия като дългия и лек живот.

Майка им не можеше да се похвали с второто. Но Рив щеше да удържи обещанието си и да се погрижи покоят, който бе налице в стаята, да се запази и след като тя си отидеше.

Бела се наведе към дъщеря си и прошепна:

- Събуди се заради баба.