Отмъстена любов

Тор стана, без да се налага да си помага с ръце и се отправи към банята на изненадващо стабилните си крака. Използва тоалетната, но не за да повърне, а после изми лицето си и осъзна, че няма какви дрехи да облече. Нахлузи един хавлиен халат и напусна спалнята си за първи път, откакто беше влязъл в нея.

Светлините по коридора със статуите го накараха да примиг-не и той се почувства, сякаш се бе озовал под прожекторите на сцена. Нужна му беше минута да се настрои към... всичко.

Разходи се по коридора, а мраморните мъжки фигури в различни пози бяха точно каквито ги помнеше - силни, грациозни и неподвижни. Без конкретна причина си спомни как Дариъс ги беше купувал една след друга, създавайки колекцията си. По онова време, когато Ди изпаднеше в настроение за придобивки, пращаше Фриц на аукциони в „Сотбис" и „Кристис" в Ню Йорк и при доставката на всяко произведение на изкуството в запълнен с нарязана на ситно хартия сандък, братът беше правил парти за показването й.

Ди беше обожавал изкуството.

Тор се намръщи. Уелси и нероденото му бебе винаги щяха да останат първата му и най-съществена загуба, но той имаше да отмъщава и за друга смърт. Лесърите бяха отнели не само семейството му, но и най-добрия му приятел.

У него се надигна гняв... и предизвика друг тип глад. За война.

С концентрация и решителност, които едновременно му бяха чужди и познати, Тор се насочи към главното стълбище и спря, когато стигна до притворената врата на кабинета. Почувства присъствието на Рот вътре, но в момента не искаше да се среща с никого.

Или поне той си мислеше така.

Защо просто не се беше обадил в кухнята да поръча храна?

Тор се загледа в процепа между вратите.

Рот беше заспал на бюрото си, а дългата му лъскава и черна коса се беше разстлала върху документите. Беше свил едната си ръка под главата вместо възглавница. В другата ръка още стискаше лупата, която използваше, ако желаеше да прочете нещо.

Тор пристъпи в кабинета. Озърна се наоколо и при вида на рамката над камината можеше да си представи съвсем ясно как Зейдист се опира на нея със сериозното си лице и почернели от гняв очи. Фюри винаги беше близо до него, обикновено седнал на светлосиньото кресло до прозореца. Ви и Бъч имаха навика да се настаняват на изящното канапе. Рейдж избираше различни позиции в зависимост от настроението си...

Тор се намръщи при вида на намиращото се до бюрото на Рот.

Грозният овехтял зелен фотьойл с протърканите на места възглавници... беше фотьойлът на Тор. Онзи, който Уелси беше настоявала да изхвърлят, защото вече не приличал на нищо. Онзи, който беше поставил в офиса си в тренировъчния център.

- Преместихме го тук, за да убедим Джон да дойде тук, в къщата.

Тор обърна глава. Рот вдигна глава от ръката си, а гласът му звучеше уморен, както и изглеждаше. Кралят заговори бавно, като че да не стресне посетителя си.

- След... случилото се Джон не искаше да напусне офиса. Отказваше да спи където и да било другаде, освен на креслото. Беше напълно объркан... Не се справяше е тренировъчната програма. Предизвикваше сбивания. Накрая тропнах с крак, преместих тази грозотия тук и нещата се подобриха. - Рот се обърна към фотьойла. - Обичаше да седи на него и да ме наблюдава, докато работя. След преобразяването му и набезите през лятото, нощем се бие, а денем спи и не идва толкова често. Донякъде ми липсва.

Тор потрепна. Беше оплескал нещата с бедното хлапе. Естествено, тогава не беше в състояние да постъпи по друг начин, но Джон беше страдал много.

И все още страдаше.

Тор се засрами, като си помисли как се будеше в леглото всяка сутрин и всеки следобед, а Джон му носеше поднос и седеше, докато той не изяде цялата храна, а после оставаше още известно време, сякаш наясно, че всичко сервирано биваше повръщано в тоалетната.

На Джон му се беше наложило да се справя със загубата на Уелси съвсем сам. Да премине през преобразяването сам. И да стори за първи път още бог знае колко други неща сам.

Тор седна на канапето на Ви и Бъч. Стори му се изненадващо твърдо, по-твърдо отколкото го помнеше. Опря длани на възглавниците и натисна здраво.

- Подсилихме го, след като си тръгна - обясни тихо Рот.

Последва дълго мълчание, а въпросите, които Рот искаше да

зададе, се носеха из въздуха с такава сила като ехото от звъна на камбаните в малък параклис.

Тор прочисти гърло. Единственият, с когото би могъл да обсъди въртящото се в главата му, беше Дариъс, но братът отдавна беше мъртъв. Следващият, който чувстваше близък, бе Рот.

- Беше... - Тор скръсти ръце пред гърдите си. - Мина добре. Тя стоеше зад гърба ми.

Рот кимна бавно.

- Добра идея.

- Нейна.

- Селена е жена на място. Мила.

- Не съм сигурен колко време ще отнеме - продължи Тор, без да има желание да говори за нея. - Нали разбираш, докато съм готов да се бия. Ще трябва да потренирам малко. Да по-стрелям на стрелбището. Не съм сигурен дали ще се възстановя физически.

- Не се тревожи за времето. Просто се постарай да си върнеш доброто здраве.