Отмъстена любов

Дъхът на Рив се превърна в свистене, а ръката му сграбчи найлоновата торбичка, пълна с таблетки пеницилин, която държеше в горния джоб на сакото си.

- Защо?

- Това няма да го споделя с вас, без значение какво ще направите.

Чу се изщракване, когато тя му затвори.

Елена седеше до овехтялата маса в кухнята на горния етаж и държеше ръкописа на баща си в ръце. Беше го прочела два пъти пред бюрото му, после бе сложила баща си в леглото и се бе качила тук горе, където прегледа ръкописа още веднъж.

Заглавието гласеше: „В джунглата на маймунското съзнание"

Прескъпа Скрайб Върджин, ако преди беше изпитвала съчувствие към него, сега усещаше съпричастност. Тристата изписани на ръка страници представляваха пътешествие из дебрите на умственото му заболяване, наблюдение и анализ от първа ръка за това, откъде беше започнало заболяването и докъде го беше довело.

Тя хвърли поглед към алуминиевото фолио, покриващо прозорците. Гласовете в главата му, които го измъчваха непрестанно, имаха най-различни източници. Едни от тях бяха радиовълните, излъчвани от сателитите, обикалящи около земята.

Тя беше наясно с всичко това.

Но в книгата баща й сравняваше металното фолио съв своята психоза. И двете, фолиото и шизофренията, държаха света настрана, изолираха го... и ако двете си бяха по местата, той беше защитен. Истината бе, че обичаше болестта си точно толкова, колкото и се боеше от нея.

Преди много, много години, когато едно семейство го беше изиграло в бизнеса и го беше съсипало в очите на глимерата, той беше престанал да вярва в способността си да преценява правилно намеренията и мотивите на околните. Беше се доверил на погрешните личности... и това му беше струвало неговата шелан.

Работата беше там, че Елена бе изтълкувала погрешно смъртта на майка си. Веднага след големия срив майка й се беше обърнала към лауданума, за да й помогне да се справи със ситуацията. Временното облекчение беше прераснало в постоянна опора, когато познавания от нея живот се беше обърнал надолу с главата... парите, репутацията, домовете, имуществото им отлитаха като прекрасни гълъби, търсещи по-сигурно убежище.

После се беше провалил и годежът на Елена. Мъжът се беше дистанцирал от нея и беше обявил публично, че той е сложил край на връзката им, защото Елена го била съблазнила, възползвайки се от неговата невинност.

Това окончателно беше сринало майка й.

Нещо, извършено по взаимно съгласие, сега се беше обърнало срещу Елена и я беше превърнало в жена без достойнство, в блудница, развратила мъж, който бе имал само най-почтени намерения. С такава слава сред глимерата тя никога не би се омъжила, дори семейството й да не беше изгубило позициите си.

В нощта, когато беше избухнал скандалът, майката на Елена се беше затворила в спалнята си и няколко часа по-късно я бяха открили мъртва. Елена винаги беше мислила, че причината е била свръхдоза лауданум, но не. Според ръкописа тя беше прерязала вените си и беше кървила до смърт сред чаршафите.

Баща й започнал да чува гласове от мига, когато заварил съпругата си мъртва в общото им легло, бледото й тяло оградено от червения ореол на живота й.

С прогресирането на умственото му заболяване той се беше отдавал все повече и повече на параноята, но по някакъв странен начин така се чувстваше в по-голяма безопасност. В съзнанието му истинският живот беше опасно място, където можеше да те предадат или да не го направят. Но гласовете в главата му винаги бяха по петите му. В тези луди маймуни, подскачащи сред клоните на гората, образ на заболяването му, и хвърлящи върху него пръчки и парчета плодове под формата на собствените му мисли, той разпознаваше враговете си. Виждаше ги, чувстваше ги и знаеше кои са, а оръжията му в битката срещу тях бяха добре подреденият хладилник, фолиото върху прозорците и писането му.

В реалния свят той беше безпомощен и изгубен, разчитащ на милостта на околните, без способност да отсъди кое е опасно и кое не. Болестта беше мястото, където искаше да се намира, защото познаваше, както сам се изразяваше, очертанията на гората, пътеките сред дърветата и изпитанията, на които го подлагаха маймуните.

Налице беше компас, сочещ реалния север.

За изненада на Елена не всичко за него беше страдание. Преди да се разболее той беше консултант по въпросите на Древния закон, добре известен със своята привързаност към дебата и страстта си към сериозните опоненти. В болестта си беше открил именно типа стълкновение, на което се беше наслаждавал, докато беше с ума си. Гласовете в собствената му глава, както се изразяваше със самоирония, бяха интелигентни и умели в дебата, равностойни противници. За него периодите му на агресия не бяха нищо повече от психологически еквивалент на добър боксов мач и тъй като в крайна сметка винаги завършваха, той излизаше от тях с победа.