Отмъстена любов

Хекс застана на колене, пое го в ръката си и го намести. Ко-гато седна, той почувства прекрасен натиск по дължината на члена си, който като наелектризиран пламна в оргазъм, накарал го да тласне таза си нагоре. Без да мисли дали е редно да го прави, той сграбчи бедрата й...

Замръзна, когато напипа метал, но вече беше стигнал прека-лено далече. Можа единствено да стисне здраво, докато тялото му не спираше да потръпва, губейки девствеността си.

Това беше най-невероятното усещане, изпитвано някога от него. Вече имаше някаква представа какво го очаква от изпълненията с ръцете. Беше ги използвал хиляди пъти след прео-бразяването си. Но изживяваното днес ги надминаваше многократно.

Хекс беше неописуема.

И то преди дори да е започнала да се движи.

Когато достигна първия фантастичен оргазъм, тя му даде минута да нормализира дишането си, а после започна да движи бедрата си нагоре-надолу. Той изпъшка. Мускулите вътре в нея се стягаха и отпускаха около пениса му, а напрежението накара тестисите му да се стегнат и да се подготвят за още едно изживяване.

Сега абсолютно и напълно разбираше желанието на Куин да докопа нещо голо. Усещането беше невероятно, особено след като Джон остави тялото си да следва нейното и двамата започнаха да се движат заедно. Дори когато ритъмът се усили и стана неудържим, той знаеше точно какво се случваше и къде се намираше всяка част от телата им, от дланите й върху гърдите му и тежестта й върху него до начина, по който въздухът проникваше в гърлото му и излизаше оттам.

Цялото му тяло се напрегна, докато отново свършваше, а от устните му се откъсна името й, точно както във фантазиите му, но с още повече страст.

Хекс се повдигна и се освободи от него, а членът му се озова върху корема му. Сравнена с топлия пашкул на тялото й, меката памучна тъкан на тениската му се стори като шкурка, а температурата на въздуха - смразяваща. Леглото се размърда, докато тя се настаняваше до него и той се обърна с лице към нея в обграждащия ги мрак. Дишаше тежко, но копнееше да я целува в кратката почивка, преди да го направят отново.

Джон се протегна и почувства напрежението й, когато дланта му докосна шията й, но тя не се отдръпна. Боже, кожата й беше толкова мека... о, толкова мека. Макар мускулите на раменете й да бяха като стоманени въжета, онова, което ги покриваше, беше като коприна.

Джон беше внимателен, когато повдигна горната част на тялото си от леглото и се наведе към нея. Плъзна ръка към лицето й, погали го нежно и намери устните й с палец.

Не искаше да развали преживяването. Тя беше свършила голяма част от работата, при това забележително. Дори нещо повече, беше му дарила богатството на секса и му беше доказала, че въпреки стореното му в миналото, той все още беше мъж и още беше способен да се наслади на онова, за което беше създадено тялото му. Ако той щеше да бъде инициаторът на първата им целувка, щеше да го направи както трябва.

Наведе глава...

- Целта ми не беше такава. - Хекс го отблъсна, стана от леглото и отиде в банята.

Вратата се затвори, а членът му напълно изгуби ерекцията си, когато Джон чу пускането на водата. Тя го отмиваше от себе си, отърваваше се от онова, което й беше дало тялото му. С треперещи ръце той закопча джинсите си, като опитваше да не обръща внимание на влагата и еротичния аромат.

Когато Хекс излезе, взе якето си и отиде до вратата. От коридора проникна светлина и тя се превърна във висока и могъща сянка.

- Навън е ден, в случай че не си погледнал часовника си. -Тя се спря. - И оценявам дискретността ти във връзка с моята... ситуация.

Вратата се затвори тихо зад гърба й.

Значи това беше причината за случилото се. Беше правила секс с него от благодарност, че пазеше тайната й.

Боже, как можа да си помисли, че има нещо повече?

Напълно облечени. Без целувки. И беше абсолютно убеден, че само той бе свършил. Нейното дишане дори не се беше учес-тило, не беше извикала и след края не се беше отпуснала облекчена. Не че той знаеше нещо за женския оргазъм, но с него се беше случило именно така.

Не беше секс от съжаление, а секс за благодарност.

Джон потърка лицето си. Беше толкова глупав. Да мисли, че всичко това означаваше нещо.

Много, много глупав.

Тор се събуди с крещящ от болка стомах. Агонията по време на дълбокия, откъснал го напълно от света сън след храненето, явно бе толкова мъчителна, че той беше притиснал ръце към корема си и се беше свил на топка.

Размърда се, цялото му тяло се тресеше и той се почуди дали нещо с кръвта не е било наред. Разнеслото се от стомаха му къркорене беше толкова силно, че можеше да заглуши камион за боклук.

Болката всъщност беше... глад. Той погледна надолу към хлътнатината между ребрата му. Потърка твърдата плоска повърхност, а от там се разнесе нов рев. Тялото му настояваше за храна, при това в огромни количества.

Погледна часовника. Десет сутринта. Джон не се беше появил с подноса за Последното хранене.